Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Тук?
— Никой няма да посмее да се ебава с тебе — казва Гарвана, колкото на Уай Ти, толкова и на келнера.
51
От няколко мили разстояние Сала изглежда обезпокоително жизнерадостно. Дузина прожектори и поне още толкова лазери са монтирани върху издигащата се грамада на „Ентърпрайз“ и сноват по облаците като на холивудска премиера. По-отблизо Сала вече не изглежда толкова светъл и бодър. Огромният килим от малки лодки е обвит с мъждив облак от жълта светлина, която разваля контраста.
Една-две от лодките горят. Не с хубавия, весел пламък на лагерен огън, а високи, клокочещи пламъци, бълващи черен дим, както когато гори варел, пълен с бензин.
— Сигурно има война между бандите — теоретизира Елиът.
— Енергиен източник — гадае Хиро.
— Забавляват се — заключава Рибешкото око. — На шибания Сал си нямат кабелна телевизия.
Преди действително да скочат в Ада, Елиът отваря резервоара и пъха вътре измервателната пръчка, за да провери горивния запас. Не казва нищо, но не изглежда особено щастлив.
— Изключете всички светлини — командва Елиът, когато им се струва, че все още са на километри от целта. — Спомнете си, че вече са ни забелязали няколко стотици въоръжени и гладни хора.
Вик вече обикаля яхтата и гаси лампите по най-простия начин — посредством чук. Рибешкото око стои и слуша Елиът напрегнато — изведнъж се е преизпълнил с уважение към него. Елиът продължава:
— Махнете яркооранжевите дрехи, дори и да настинем. Оттук нататък лежим на палубата, гледаме да не се показваме и не си говорим, освен ако не се наложи. Вик, ти заставаш в средата на палубата с пушката и чакаш някой да ни освети с прожектор. Който и откъдето да ни освети, стреляш по лампата и я гасиш. Това включва и джобни фенерчета от малки лодки. Хиро, ти ще си бордовият патрул. Обикаляш яхтата по края и видиш ли плувец да се покатерва на борда, отсичаш му ръцете. Освен това бъди нащрек за всякакви куки. Рибешко око, ако в разстояние на трийсет метра от нас се появи друг плаващ обект, потапяш го. Ако видите хора от Сала със стърчащи от главите им антени, опитайте се да убиете първо тях, защото те могат да разговарят помежду си.
— Със стърчащи от главите антени ли? — пита Хиро.
— Да, гаргойлите на Сала — обяснява Елиът.
— Кои са те?
— Че отде да знам бе, мамка му? Само съм ги виждал няколко пъти отдалеко. Както и да е, завеждам ви право в центъра. Като се приближим достатъчно, давам дясно на борд и завивам около Сала обратно на часовниковата стрелка, за да потърся някой, склонен да ни продаде гориво. Ако стане най-лошото и се намерим на самия Сал, не се делим и си наемаме гид, защото ако се опитаме да обикаляме из Сала без помощта на някого, който познава времето, ще си навлечем белята.
— Що за беля? — пита Рибешкото око.
— Като например увисване в изгнила и покрита с тиня товарна мрежа между два кораба, клатушкащи се в различни посоки, без нищо под нас освен ледена вода, гъмжаща от чумави плъхове, токсични отпадъци и китове-убийци. Някакви въпроси?
— Да — обажда се Рибешкото око. — Може ли да си вървя?
Добре. Щом и Рибешкото око го е страх, значи и Хиро го е страх.
— Спомнете си какво стана с един пират на име Брус Ли — припомня им Елиът. — Той беше добре въоръжен и силен. Един ден спря до сал с бежанци — търсеше си дупе за надупване — и преди да се усети, умря. Сега много хора искат да направят и с нас същото.
— Тия нямат ли си нещо като ченгета? — пита Вик. — Чувам, че имали.
С други думи, Вик доста време е утрепал в гледане на филми за Сала на „Таймс Скуеър“.
— Хората на „Ентърпрайз“ действат малко в стил „Гняв Божи“ — обяснява Елиът. — По периферията на самолетоносача са монтирани картечници — картечници тип „Гатлинг“ като Разума, но стрелят с по-големи куршуми. Първоначално са били монтирани за сваляне на ракети „Екзосет“. Удрят със силата на метеорит. Ако някой се опита да заплашва Сала, те ликвидират проблема. Но малко убийства и бунтове не са достатъчни, за да привлечеш вниманието им — виж, друго си е дуел с ракети между съперничещи си пиратски организации.
Изведнъж ги уцелва лъч на прожектор, толкова голям и мощен, че ги заслепява.
После отново става тъмно. Изстрелът от оръжието на Вик блясва и отеква над вълните.
— Добър изстрел, Вик — похвалва го Рибешкото око.
— Наркотрафикантска лодка — казва Вик, докато гледа през вълшебния си мерник. — С петима на борда. Идва насам. — Пак изстрел. — Поправка, четирима на борда. — Бум. — Поправка, вече не идват насам. — Бум. Огнено кълбо изскача от океана на петдесет-шейсет метра от тях. — Поправка, лодка няма.