Снежен крах

— Набелязани сме — обажда се Елиът — и сега планират тактиката си. Следващия път ще е наистина.

Секунда по-късно два фантастично силни гърмежа отекват от задната част на яхтата, където се намира Елиът — придружени с кратки светлинни проблясъци.

Хиро се обръща и вижда как на палубата се строполява тяло. Не е Елиът. Елиът клечи там, стискал огромния си патлак за камбала.

Хиро притичва, поглежда мъртвия плувец в мъждивата светлина, процеждаща се през облаците. Плувецът е гол, ако не броим дебелия черен налеп от грес и колан със затъкнати в него пистолет и нож. Продължава да стиска въжето, с което се е изтеглил на борда. Въжето завършва с кука, закачена за изкорубеното, изпотрошено фибростъкло отстрани на яхтата.

— Третата вълна малко подрани — установява Елиът с писклив, разтреперан глас. Толкова се старае да звучи хладнокръвно, че ефектът е тъкмо обратният. — Хиро, в тази пушка има още три патрона и ще запазя последния за тебе, ако още някой от тия гадове се качи на борда.

— Съжалявам — казва Хиро и изважда късия уакизаши. Щеше да се чувства по-добре, ако в другата ръка стискаше деветката, но му трябва свободна длан, за да се крепи да не падне зад борда. Прави една бърза обиколка на яхтата, търси още куки и намира една от другата страна, закачена за перилата, закачена за обтегнато въже, което се губи в морето.

Поправка: обтегнат кабел. Мечът му няма да го пререже. И е толкова обтегнат, че не може и да го откачи.

Докато клечи там и се мъчи с куката, една мазна ръка изскача от водата и го сграбчва за китката. Още една ръка търси другата китка на Хиро, но вместо нея стисва меча. Хиро вади оръжието — усеща, че ще падне сеч — и забива върха му първо между тези две ръце тъкмо когато някой забива зъби в чатала му. Но чаталът на Хиро е защитен — към мотоциклетния костюм има твърд пластмасов предпазител, и затова човекът-акула си напълва устата с бронирана тъкан. После хватката му отслабва и той пада в морето. Хиро откача куката и я пуска подире му.

Вик стреля три пъти в бърза последователност и едно огнено кълбо огрява борда. За миг те виждат всичко наоколо в разстояние на стотина метра — ефектът е все едно да запалиш лампата в кухнята посред нощ и да видиш, че плотовете гъмжат от плъхове. Около тях сноват поне десетина малки лодки.

— Имат коктейли „Молотов“ — предупреждава Вик.

Хората в лодките също ги виждат. От няколко посоки към тях се устремяват трасиращи снаряди. Хиро вижда как поне на три места проблясват дула. Рибешкото око веднага открива огън с „Разума“ — веднъж, втори път, кратки откоси от по няколко десетки заряда и пуска едно огнено кълбо, този път доста далече от яхтата.

Изминали са поне пет секунди, откакто Хиро е помръднал, затова той отново проверява наоколо за куки и продължава да обикаля покрай борда. Този път е чисто. Двамата гресирани явно са били комбина.