Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Но антената не помръдва. Щом Хиро дърпа, остатъкът от главата на мъжа се обръща, но антената си стои на мястото. И тогава Хиро разбира, че въобще не са наушници. Антената е вградена неподвижно в основата на черепа му.
Хиро превключва очилата си на милиметрововълнов радар и се втренчва в съсипаната глава на мъжа.
Антената е прикрепена към черепа посредством къси винтове, които проникват в костта, ала не я пробиват изцяло. В основата й има няколко микрочипа, чиято цел Хиро не може да разгадае само с гледане. Но днес човек може да качи цял суперкомпютър на един-единствен чип, така че всеки път, когато видиш повече от един чип на едно място, това пред очите ти е нещо важно.
Една-единствена тънка като косъм жица излиза от основата на антената и прониква в черепа. Минава право към мозъчното стебло, а после се разклонява отново и отново в мрежа от невидими тънки нишки, закрепени в мозъчната тъкан. Обвили основата на дървото.
Което обяснява защо този продължава да изригва постоянен поток от дрънканици на салски, дори и когато вече няма мозък: май че Л. Боб Райф е измислил начин за създаване на електрически контакт с онази част на мозъка, където живее Ашера. Тези думи не се раждат тук. Това е петдесятна радиопрограма, улавяна от антената.
„Разумът“ все още е горе на палубата, а мониторът му излъчва сини смущения към небето. Хиро намира бутона и го изключва. Компютрите с такава мощност би трябвало да се изключват сами, след като ги помолиш. Да изключиш такъв с бутона е все едно да приспиш някого, като му строшиш гръбнака. Но когато системата е сполетяна от Снежен крах, компютърът губи дори способността да се самоизключва и се налага използването на примитивни методи. Хиро прибира сборището от картечници „Гатлинг“ обратно в куфара и го заключва.
Може би не е толкова тежък, колкото си мислеше, или той е претъпкан с адреналин. И тогава разбира защо куфарът му се струва толкова по-лек: по-голямата част от теглото му е била боеприпаси. Рибешкото око изхаби доста от тях. Той наполовина носи, наполовина мъкне куфара обратно на кърмата, като внимава топлообменника да не излиза от водата, и го мята в лодката.
Хиро се качва след него при Трани и започва да се мъчи да включи мотора.
— Не мотор — обажда се Трани. — Развали се.
Така значи. Паяжината се е омотала около витлото. Трани показва на Хиро как да нагласи веслата на местата им.
Хиро започва да гребе и излиза в дълга чиста зона, минаваща на зигзаг през Сала като процеп с чиста вода между плаващите ледени блокове в Арктика.
— Мотор може — обажда се Трани.
Хиро пуска мотора във водата. Трани напомпва горивото и пуска двигателя. Той запалва веднага — бивало си я е дисциплината на кораба на Брус Ли.
Хиро потегля по откритото пространство, но се бои, че е само малко заливче в гетото. Но това е само зрителна измама, дължаща се на светлините. Той завива зад един ъгъл и открива, че чистата ивица се простира в далечината. Това е нещо като пояс, опасващ целия Сал. Малки улички и още по-малки пътечки водят от този пояс към различните гета. През мерника Хиро забелязва, че охраняват входовете им. Всеки може да обикаля по пояса, но хората си пазят кварталите.
Най-лошото, което може да ти се случи на Сала, е кварталът ти да бъде отрязан от останалата част. Точно затова Салът представлява такава оплетена бъркотия. Всеки квартал се тревожи, че съседните квартали ще го нападнат, отрежат и ще ги зарежат да мрат от глад посред Тихия океан. И затова непрекъснато търсят нови начини да се вържат един за друг — прокарват кабели над, под и около съседите си и се връзват за по-далечните махали или, за предпочитане, за някой от корабите от Ядрото.
Кварталните стражи, иска ли питане, са въоръжени. Май предпочитаното оръжие е малко китайско копие на АК-47. Металното му тяло изскача ясно на екрана на радара. Китайското правителство трябва да е щамповало невъобразимо количество от тези чудеса още едно време, когато са прекарвали доста часове в обмисляне на възможността за наземна война със Съветите.
Повечето от тях изглеждат като мързеливата милиция от Третия свят. Но Хиро забелязва, че от главата на стража, охраняващ един от кварталните входове, стърчи антена.
Няколко минути по-късно те стигат на място, където поясът е пресечен от широка улица, преминаваща точно по средата на Сала, където са големите кораби — Ядрото. Най-близкият е нипонски товарен кораб — нисък, с плоска палуба и висок мостик, натоварен със стоманени товарни контейнери. Целият е омотан в паяжина от въжени стълби и самоделни стълбички, които дават възможност на хората да се покатерват в този или онзи контейнер. В много от тях горят лампи.