Скрутатор [bg]

— Избягай с мен. Още сега.

— Не мога да те изведа от лагера. Всеки напускащ конструкт и пътниците му трябва да разполагат с пропуск.

— Дори и синът на Витис?

— Той ми няма доверие. Но може би след няколко дни…

— Утре ще бъде последният ни ден. Знаеш това много добре. Лагерът е почти празен. Остават още осемдесет и девет конструкта. След това ще останем в новия стан, където няма да ми позволят да помириша конструкт. Този път няма да успееш да отложиш, Минис. Щом Витис се върне, ще бъде прекалено късно.

— Но какво мога да направя? — проплака аахимът.

На Тиан ѝ идеше да го зашлеви. Говорим за живота ми! Нима това не значи нищо за теб? Тя затвори очи, разсъждавайки трескаво. Бе опитала всичко, но страхът на Минис бе прекалено силен. Оставаше ѝ само една възможност, макар въпросната да бе в пълна противоположност на същината ѝ. Налагаше се да го нарани истински.

— Нищо! — заяви Тиан с целия сарказъм, който можа да вложи в една дума. Но пак не беше достатъчно. Трябваше да го разтърси. — Не можеш да ме спасиш, защото не ти стиска, Минис. Ти си момче, което се опитва да си нахлузи панталоните на приемния татко, но не успява, защото няма с какво да ги изпълни. Нищо чудно, че Витис се отнася с такова презрение към теб.

Аахимът се олюля.

— Ти си жестока, Тиан.

Тя впери изпепеляващ поглед в него и не каза нищо. Времето за приказки бе отминало.

— Може… може и да успея да сторя нещо — каза Минис. — Утре, когато превеждаш последните конструкти. Ще опитам тогава.

— Какво ще опиташ?

Той я бе провалял прекалено често. В този случай Тиан не можеше да си позволи лукса на смътните надежди.

— Ще спрем по средата на пътя. Аз ще открия начин да отвлека вниманието на пазачите. Ще откача въжетата, уж за да проверя нещо. Ще трябва да действаме бързо, но е възможно.

Тиан не бе очаквала, че ще успее да го убеди.

— Сигурен ли си?

— Да. Вече взех решение.

— Минис. — Тя се приведе и протегна ръце към него.

Аахимът я прегърна силно и зарида, което я накара да се почувства още по-виновна.

— Съжалявам, че се усъмних в теб. Но бях толкова изплашена. — Тя повдигна очи към него и напълно импулсивно притисна устни до неговите.

Тъй като това бе първата ѝ целувка, тя не знаеше какво да очаква. Допирът приличаше на докосването до електрическа змиорка. Усещането се пренесе по цялото ѝ тяло. Когато отдръпна глава, усещаше устните си набъбнали. В очите на Минис прочете желание и за момент се изкуши. Но от това нямаше да излезе нищо добро.

— Бъди така добър да ме отнесеш у дома — каза тя. — Първо доказателството.