Скрутатор [bg]

— Не зная. Ще отида да проверя.

— Това е нашият шанс, Минис.

— Още малко по-натам. — Той се изчерви, все така свел поглед.

Това бе краят. Минис бе прекалено слаб. Щом останеше сама в конструкта, тя щеше да избяга сама.

— Надявам се, че няма да им отнеме много време да оправят това — каза обърнатата назад Тиан, загледана в двете врязали се машини. Веднага щом Минис стъпеше на земята, тя щеше да се впусне напред. Ако се свиеше в креслото, щеше да затрудни прострелване. Шансът ѝ бе малък, но трябваше да рискува.

Аахимът започна да слиза, но пазачите се развикаха и посочиха към Тиан. Те нямаха никакво намерение да я оставят сама в конструкта. Жената мислено изруга, когато Минис се върна и я отнесе на земята. Още един шанс бе пропуснат.

Аахимите вече се събираха край двата конструкта и оценяваха щетите. Повредите не изглеждаха сериозни, но за разделянето им щеше да е нужно време.

— Би ли ме отнесъл на сянка? — помоли Тиан. — Тук слънцето напича силно, а и без него се чувствам малко замаяна.

Минис не заподозря нищо, тъй като още я смяташе за парализирана. Той я отнесе под едно издължено дърво на около петнадесет крачки от конструкта и се отдалечи към катастрофиралите машини.

Тиан напрегна крака. Бягството от тази позиция щеше да я затрудни, защото пазачите от първия теглен конструкт я виждаха отлично. Но ако те ѝ предоставеха и най-малкия шанс, тя щеше да се възползва.

Бяха донесени метални лостове. Шестима от най-силните аахими подеха опити по разделянето на двете машини. Наблюдателите скоро се разотидоха към собствените си конструкти и започнаха да разстилат покривки върху земята, за да се нахранят. Тицеа и близките ѝ не правеха изключение.

Двамата войници слязоха от бойната кула. Сигурно се бяха опекли там, защото денят бе изключително жарък и задушен, без никакъв ветрец. Никой не гледаше към Тиан. Те знаеха, че тя не е способна да си служи с краката си и не може да избяга.

Занаятчията се канеше да се надигне, когато единият от пазачите погледна през рамо. Тъй като не видя нищо тревожно, той продължи към мястото на катастрофата.

Тиан видя, че Тицеа се приближава с намерението да я отнесе на обяд. Трябваше да тръгне веднага!

Младата аахима изчезна сред конструктите. Тиан се изправи. Гърлото ѝ бе пресъхнало, дланите ѝ се бяха изпотили от напрежение. Тя не се осмели да се втурне — рязкото движение щеше да привлече внимание. Вместо това небрежно се приближи до машината си и приклекна до нея.

Не последваха никакви викове. Тя се покатери вътре. Ръцете ѝ се хлъзгаха по нажежените метални скоби.

Тиан си сложи колана, но докато наместваше шлема си, той се удари в люка. Звукът сигурно се бе разнесъл надалеч. Занаятчията веднага погледна през рамо. Минис се обърна рязко, но не каза нищо. Може би не я беше видял. Гадеше ѝ се от напрежение. Сега бе моментът.

Тицеа изникна измежду редиците конструкти, оглеждайки се за Тиан. И я откри в конструкта. Девойката придоби измъчен вид, но верността към семейството и вида идваше на първо място.