Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 277
Перейти на страницу:

Сетне той пришпори коня си в дъжда. Флид го последва. След пет минути, когато би трябвало да започва неизбежната тревога, те вече вдигаха котва.

Вятърът вееше още по-силно — яростна хала.

— Сигурен ли си, че е безопасно да продължим? — попита Ниш. Туркадско море приличаше на развълнувана белота. Пяната бе скрила вълните.

— И в по-лошо време съм плавал — отвърна капитанът. — Не много по-лошо, но за двойно заплащане ще се осмелим.

Флид рязко се извърна и се вторачи в Ниш. Механикът тъжно се усмихна в отговор:

— Смятах, че животът ви си струва тази цена. Прав ли съм бил?

— Няма как да знаеш, че залавянето ми не е било част от плана ми — просъска Флид.

— Просто не можете да признаете, че сте бил надвит.

След дълго мълчание скрутаторът каза:

— Смятах, че това е краят. Ти се оказа корав негодяй, Ниш.

— Уча се от най-добрите.

— Гледай да не ти става навик.

Корабът напусна залива и навлезе в открито море. Под напора на стихиите съдът веднага започна да се накланя. След противоположна маневра течението подхвана съда, вятърът го блъсна в кърмата. Корабът пое с почти прибрани платна.

— Ако вятърът се усили още — каза капитанът, — ще трябва изцяло да свием платната.

— Поне лиринксите не ни заплашват — рече Ниш.

— Сега трябва да мислим единствено за вихрите и скалите.

— След колко време ще достигнем Мъгливото море?

— Около двадесет левги. Четири или пет часа с настоящата скорост. Но има един момент, който може да ни забави.

— А именно?

— Теснината — намеси се Флид, обърсващ очи от пръските. Над борда непрекъснато плискаше пяна, която ги блъскаше в лицата.

— Какво е това?

— Участък, в който морето се стеснява страшно много. Буквално е възможно стрела, запратена от единия бряг, да достигне другия. Там течението е страшно бързо. Нужни са силна ръка на кормилото и подходящ вятър, за да бъде преодоляна Теснината. Там няма възможност за поправяне на грешките.

— А как преминавате в обратна посока? — удиви се Ниш.

— Всички питат това — мрачно се засмя капитанът. — Изтеглят ни от брега. Никой съд не може сам да преодолее течението.

— Изтеглят ви? Това е гледка, която бих искал да видя.

— Не те съветвам. Дъното на панталоните ти бързо ще натежи — рече морският вълк. — Сега ще ви оставям, защото имам работа.

Ниш се приближи до борда, но там бе прекалено опасно. Затова той се облегна на капитанската каюта. Там дъждът и вятърът не се усещаха толкова силно.

Механикът потъна в размисъл за случилото се по-рано днес. Той бе изненадал и себе си, налагайки волята си над градоначалника по такъв безскрупулен начин. Това не бе типично за Ниш. Всъщност, бе повече в стила на баща му. А най-силно го шокира осъзнаването, че му се бе понравило.

Вятърът фучеше, пръските летяха, металносивите скали прелетяха край тях. Ниш не проумяваше по какъв начин капитанът успява да се ориентира в нищожния канал, но по някакъв начин корабът премина невредим. Теснината бе дълга около левга и преминаването ѝ отне около десет минути. Сърпът на чезнещата луна надникна през облаците. Скалите изчезнаха, течението забави ход. Бяха напуснали Туркадско море и вече пореха водите на Карама Малама, където се надигаха огромни вълни. Малката черупка се разклащаше като подето от вятъра огънато листо.

Опипом Ниш се спусна в трюма, където откри празен хамак и легна. Но не можа да заспи. Корпусът непрекъснато стенеше и скърцаше. Хамакът повтаряше люлеенето на кораба. Войниците, повечето от които бяха прекарали целия си живот на сушата, не спираха да повръщат. Скоро и самият Ниш правеше същото. Вонята бе отвратителна.

Утрото настъпи, но механикът се чувстваше прекалено слаб, за да обърне внимание на приближаването му. Едва часове по-късно със залитане той се качи на палубата, където завари капитана и Флид да разговарят притеснено.

— Какво става? — попита Ниш.

— Ние възнамеряваме да продължим на изток — каза скрутаторът, — но вятърът ни отвежда на юг и запад. И не можем да сторим нищо.

— Какво има на запад?

— Само море. Стотици левги море…

— И Каринтските рифове — намеси се капитанът.

— А къде са останалите кораби? — поинтересува се Ниш.

— На котва в Хардлар, надявам се — каза Флид.

— Значи сме сами.

Никой не отговори. Скрутаторът посочи с палец към трюма. Крил-Ниш слезе отново, където го чакаше неприятното откритие, че някой е повърнал в хамака му. Механикът го обърна и се настани вътре. Собственият му стомах негодуваше не по-слабо от дъските на кораба.

1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)