Скрутатор [bg]

На втория час от зазоряването вестоносецът се появи отново, заяви обичайното си „Тръгвайте!“ и се качи на един от корабите. Крил-Ниш даде сигнал за отплаване, задържайки единствено своя съд. Един след друг корабите вдигаха котва, отделяха се от брега, улавяха вятъра и се отправяха на юг.

Механикът ги наблюдаваше неспокойно. Морето бушуваше, покрито с белезникава пяна, която вятърът разнасяше. На няколко пъти му се бе налагало да пътува с кораб и винаги бе получавал морска болест. Но досега не бе плавал сред подобни обстоятелства. Страхът от удавяне заемаше второто място след ужаса от това да бъде погребан жив.

Отпуснал ръка върху дръжката на тъмния си меч, младежът размишляваше. Дали трябваше да провери какво се е случило със скрутатора? Той почака още един час; два; три. Флид не се появяваше. Крил-Ниш се изкушаваше да отиде да го потърси, макар че самият Ксервиш му бе дал изрични нареждания да остане тук. Явно Флид бе отишъл да посети градоначалника, който надали бе останал във възторг да узнае, че ще изгуби толкова печалби.

Поддавайки се на лудешки импулс, Ниш каза на капитана:

— Не отплавай без мен. Ще получиш удвоено възнаграждение. — И се втурна по дъсчения мост.

Нужни му бяха почти петнадесет минути бяг, за да достигне дома на градоначалника. Коляното и глезенът започнаха да го измъчват много преди пристигането.

Огромните месингови врати бяха затворени, а портиерът надали би имал намерение да ги отвори за младши офицера на армия, опустошавала запасите на града. Но пък имаше вероятност онзи от сутрешната смяна да не е виждал Ниш преди… Механикът се колебаеше. Как можеше самичък човек да надвие градоначалника и всичките му пазачи?

Но той бе обвързал съдбата си с тази на скрутатора. Вече не можеше да си позволи провал.

Той изтегли меча си и със сребърната дръжка почука трикратно по вратата. Сетне уви наметалото около униформата, спусна качулката още по-ниско и зачака. Портата бе открехната.

— Перквизитор Мун-Мун Хлар. Трябва да се срещна с градоначалника незабавно! — остро заяви той, възползвайки се от името на по-големия си брат.

— Господарят още спи — каза портиерът. — Елате следобед.

Ниш го сграбчи за контешката риза и го дръпна към себе си.

— Аз съм перквизитор Хлар — изръмжа механикът. — Нося спешно съобщение за твоя господар от Съвета на скрутаторите. Настоявам да се срещна с него веднага. — Настояването бе подсилено с острие, озовало се в близост до врата на слугата.

Лакеят се сви като спукан мехур.

— Разбира се — угоднически заяви той. — Последвайте ме, перквизиторе.

Крил-Ниш се отправи след него по стълбите, като на моменти го побутваше с върха на острието, за да му напомни, че перквизиторите не се спират пред нищо. В никакъв случай не биваше да се проваля сега. Флид разполагаше с изготвен план, но Ниш не знаеше какъв. Ако този негодник създаваше проблеми, толкова по-зле за него.