Скрутатор [bg]

Механикът премести меча към лицето му. Мъжът вдигна ръце, а Ниш нанесе рязък и къс замах, разсичайки артерия в китката. Кръв опръска леглото. Градоначалникът изохка и сграбчи раната с другата си ръка. Притокът се забави, после спря.

Насилието отвращаваше Ниш, но оставаше без алтернатива. Той отново насочи острието към шията му.

— Може и да оцелееш с тази рана, но не и ако ти разсека врата. Слушам те.

Градоначалникът бе прагматик, който разсъждаваше бързо:

— Той е долу, в килиите. Ключовете са там. — С лакътя си той посочи кука на стената. — Ще те заведа.

— И то веднага — заяви Ниш, докато грабваше ключовете. — И помни, аз съм осъден престъпник, който няма какво да губи. Нищо не ме възпира да те убия. Подозирам, че и скрутаторите не биха имали нищо против, след като ти печелиш на техен гръб.

Двамата използваха личното стълбище на градоначалника, за да се спуснат в подземието. То бе приютило редица дребни стаи с масивни дървени врати.

— Вземи ключовете. Отвори килията — нареди Ниш.

— Но раната ми… — сгримасничи другият.

— Ако си достатъчно бърз, кръвта ти няма да изтече. — Механикът отново допря острие до шията му.

Онзи пусна ръката си и грабна връзката ключове. Плисна кръв, макар и не толкова яростно. Градоначалникът пъхна ключ, понечи да го завърти, но се отказа и отново сграбчи китката. Кръв капеше между пръстите му.

Ниш завъртя ключа. Нищо не се случи. При обръщането в противоположна посока ключалката щракна. Той срита вратата, все така насочил внимание към пленника, макар че последният се бе отпуснал на пода и се опитваше да спре кръвотечението. Палецът му непрекъснато се подхлъзваше.

— Хайде, стари глупако — каза Ниш. — Нямаме време.

Скрутаторът пристъпи напред. Той изглеждаше бит, но не и пречупен.

— Какво по дяволите правиш тук? Дадох ти конкретни нареждания.

— Изникна ситуация, която не бе спомената в тях. Знаете ли пътя към изхода?

— Нямам представа — рече Флид.

Ниш сръчка домакина.

— Отведи ни до конюшните. И по-добре побързай, защото ми изглеждаш блед. Явно си изгубил доста кръв.

До седящия на пода се бе образувала локва. Но той кимна, надигна се и повлече крак по коридора. Докато прекосят още няколко стълбища и дълги коридори, водачът им бе започнал да се олюлява.

— Не мисля, че му остава много — каза скрутаторът.

— Смелост или кръв?

— И двете.

— Далече ли е? — обърна се Крил-Ниш към градоначалника.

— Почти стигнахме — прошепна запитаният.

Пристъпиха в конюшнята.

— Можеш ли да яздиш без седло, Ниш? — попита Ксервиш.

— Ако се налага.

Двамата яхнаха два сънени коня. Градоначалникът тежко се отпусна в сламата. Ниш сръчка животното си към изхода, спирайки пътьом, за да срита една от яслите, където спеше конярче.

— Отвори вратата! — изрева му механикът.

Момчето скочи веднага.

— Господарят ти лежи отзад и кърви — продължи Ниш, като посочи с меча си. — Върви да се погрижиш за него.