Скрутатор [bg]

Тиан бе разполагала с време да обмисли всички проблеми.

— Това не е кой знае какъв план. Ако конструктите открият огън преди да сме напуснали обхвата, няма да имаме шанс.

Оръжията не се нуждаеха от захранване — и копиеметите, и катапултите се задействаха ръчно. Само че занаятчията не бе могла да измисли друго. А когато изтеглеше и последните машини, шансът за бягство щеше да изчезне.

Минис се вгледа в очите ѝ, потръпващ от чувство.

— Трябва да ми се довериш, Тиан. Готов съм да се отрека от първородството си заради теб.

Думите му не постигнаха желания от него ефект. За Минис вече бе прекалено късно. Той се бе почернил завинаги в очите ѝ. Превръщам се в чудовище, помисли си тя. Но вече нямаше път назад.

— Така да бъде — рече Тиан. — Ще го направим.

Кабелът бе прикачен към първия следващ ги конструкт. От него бе пренесен към двете редици оставащи машини.

— Не тръгвай още — каза Минис.

— Защо?

— Ще видиш.

Аахимите разговаряха високо. Двама от тях, мъж и жена, се отправиха към далечния павилион. Те вървяха на известно разстояние един от друг и носеха необичайни шлемове. Жената насочи някакъв предмет, наподобяващ жезъл. Мъжът стори същото.

Някой зад тях изкрещя поредица от непознати за Тиан аахимски думи. Но последното слово ѝ беше познато.

— Сега!

Син лъч изникна от жезъла на аахимата, а спътникът ѝ запрати зелен. Лъчите се пресякоха над паметника, където въздухът заблестя. Разнесе се далечен гръм, съпътствал оформянето на сияещ купол. Той започна да се разгръща, за да покрие голяма част от бойното поле, където се бяха сражавали аахимите. Пъстроцветни линии танцуваха по него, напомнящи опитомена светкавица.

— Красиво е — каза Тиан. — Но какво представлява?

— Нека погледна. — Минис повдигна шлема ѝ и си го сложи. — О, построили са същинско чудо. — Той ѝ подаде обратно приспособлението. — Това е защита, която ще задържа настрана натрапници и животни, докато открием начин да приберем мъртъвците и конструктите си. Сега вече тръгваме.

Защитното лъчение бе изчезнало от погледа на Тиан в мига, в който шлемът бе отделен от черепа ѝ. Докато си го слагаше, тя хвърли още един поглед към мистичния купол, а после задейства конструкта си. Чувстваше се неспокойно от факта, че е поверила живота си в ръцете на Минис. Ами ако страстта го напуснеше преждевременно или страхът все пак надделееше? Тиан трябваше да запази готовност за самостоятелно действие при първата изникнала възможност.

След минути главата ѝ пулсираше болезнено, защото занаятчията не можеше да се съсредоточи изцяло. Тиан разтърка слепоочията си и позволи на излъчванията да се оттекат от съзнанието ѝ. Облекчението бе почти болезнено. Дори и с помощта на шлема и предадените ѝ техники задържането на пет полета представляваше убийствено напрежение.

— Какво има? — неспокойно се обади Минис, заслушан в променящия се вой на механизма.