Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Исса не е тук — казах аз и докоснах дръжката на Хюелбейн. Отсъствието на Исса само по себе си не бе нещо необикновено, защото той прекарваше голяма част от времето си в други краища на Думнония, но се съмнявах, че щеше да остави Дун Карик без охрана. Хвърлих поглед към селото — всички врати бяха здраво залостени. Над нито една къща не се извиваше дим, дори над ковачницата.
— Няма кучета на хълма — каза Ийчърн със зловещ глас. Обикновено около замъка на Дун Карик имаше цяла глутница кучета и досега някое от тях трябваше да се е затичало към нас да ни посрещне. Но вместо кучета имаше шумни гарвани, накацали по покрива на замъка, а други крещяха откъм палисадата. Една от големите птици излетя от там с някакво дълго червено парче, увиснало в клюна й.
Всички мълчахме докато се качвахме нагоре по хълма. Тишината бе първият знак за преживян ужас, после гарваните, а на средата на пътя доловихме и киселосладката воня на смърт, която те сграбчва за гърлото. Тази миризма, по-силно от тишината и по-красноречиво от гарваните, ни предупреди какво ни очакваше зад отворената врата. Очакваше ни смъртта, само смъртта. Дун Карик се бе превърнал в дом на смъртта. Тела на мъже и жени бяха пръснати навсякъде, купища мъртви имаше и вътре в замъка. Общо четиридесет и шест тела и всичките обезглавени. Земята бе подгизнала от кръв. Замъкът бе разграбен, всяка кошница и всеки сандък бяха преобърнати, а конюшните бяха празни. Дори кучетата бяха избити, макар че поне не бяха обезглавени. Единствените живи същества бяха котките и гарваните и всички избягаха от нас.
Вървях сред този ужас зашеметен. Едва след няколко секунди си дадох сметка, че сред мъртвите има само десет трупа на млади мъже. Трябва да бяха от гарнизона оставен от Исса, а останалите мъртви бяха от семействата на неговите хора. Пирлиг беше там, горкият Пирлиг, който остана в Дун Карик, защото знаеше, че не може да се мери с Талиезин, а сега лежеше мъртъв, бялата му дреха бе напоена с кръв, а нежните му ръце на музикант бяха с дълбоки нарези, очевидно се бе опитвал да се брани от ударите на меча. Исса не беше сред труповете, нито жена му Скарач, защото сред тази човешка леш нямаше млади жени, нямаше и деца. Тези млади жени и деца вероятно бяха отведени за да си поиграят с тях или да ги заробят, а останалите хора, бебетата и стражата бяха избити, и после главите им са били отрязани за трофеи. Клането трябва да бе станало скоро, защото нито един от труповете не бе почнал да се подува или да се разлага. По кръвта лазеха мухи, но в отворените рани, оставени от копията и мечовете, още нямаше червеи.
Видях, че портата бе измъкната от пантите си, но нямаше следи от борба и аз реших, че мъжете, които бяха извършили това, са били поканени в Дун Карик като гости.
— Кой го е направил, господарю — попита един от копиеносците ми.
— Мордред — мрачно казах аз.
— Но той е мъртъв! Или умира!
— Само иска да си мислим, че е така — казах аз, защото не можех да измисля никакво друго обяснение. Талиезин ме бе предупредил, и аз се боях, че менестрелът се оказа прав. Мордред изобщо не умираше, а се бе върнал и вилнееше с войската си в своята собствена страна. Слухът за неговата смърт изглежда бе пуснат, за да накара хората да се чувстват в безопасност, а през цялото време той е мислил как да се върне и да убие всички, копиеносци, които биха могли да му се противопоставят. Мордред захвърляше юздата си, а това означаваше, че след клането в Дун Карик вероятно бе тръгнал да търси Сеграмор, или може би бе поел на юг или на запад да намери Исса. Ако Исса бе все още жив.
Сами си бяхме виновни, предполагам. След Минид Бадън, когато Артур се отказа от властта, ние си мислехме, че Думнония ще бъде защитена с копията на хората, верни на Артур и неговите идеи, и че властта на Мордред ще бъде ограничена, защото той нямаше копиеносци. Никой от нас не бе предвидил, че Минид Бадън ще развие в нашия крал вкус към военните действия, нито пък че той ще пожъне такива бойни успехи, че ще започне да привлича копиеносци под знамето си. Сега Мордред имаше копиеносци, а копиеносците дават власт, и пред очите ми бяха първите следи от упражняването на тази нова власт. Мордред прочистваше страната от хората, които имаха за задача да ограничават неговата власт и които можеха да подкрепят претенциите на Гуидър към престола.
— Какво ще правим, господарю? — попита ме Ийчърн.
— Отиваме си у дома, Ийчърн — казах аз, — у дома.