Илиада [bg]

щита и сметна, че лесно ще може Еней велемощен в миг с дългосенното копие да го промуши дълбоко. Глупав Ахил! Не помисли в душата си и във сърцето, че даровете прочути на бога се мъчно пробиват [265] и не отстъпват сломени от удар, нанесен от смъртен. Вождът Еней не прониза със тежкото копие щита: бе то възпряно от плътното злато, подарък от бога: мина два пласта върхът, но три имаше още отдолу, тъй като Хефест надстави във него пет пласта различни — [270] двата отгоре от мед, а най-долните два от олово. Средният беше от злато: медта бе възпряна от него. Втори изпрати Ахил дългосенното копие свое. Точно улучи той щита Енеев, всестранно закръглен, фрасна го близо до края, където медта е най-тънка, [275] също и волската кожа. Забит пелионският ясен двете просвредли: големият щит изрева страховито. В ужас Еней се приведе и щита над себе си вдигна: здравото копие в миг прелетя над гърба му в земята, минало двете обковки на щита, покриващ боеца. [280] Пак се изправи Еней, щом отбягна опасния удар. Неизмерима печал се разля пред очите му мигом: той се уплаши, че медното копие близо попадна. Меча си остър извадил, Ахил се нахвърли на него, викайки страшно. Синът на Анхиза заграби веднага [285] камък огромен и тежък — двамина от днешните хора даже не ще го помръднат, а той го тъй леко размаха. С камъка щеше Еней да удари Ахила нападащ в щита му или във шлема, закрила от смърт за героя; щеше Ахил пък със меч да отнеме живота Енеев, [290] ако не би ги съзрял в тоя миг Посейдон земетръсец. Тутакси той заговори така с боговете безсмъртни: «Горко ми! Мъка аз имам за храбрия духом Енея, който след малко, убит от Ахила, ще слезе при Хадес, тъй като вярва на думите на Аполон далномерец. [295] Глупав Еней! От печалната гибел не ще го запази. Но за какво ли невинен героят беди изтърпява всуе за чужди постъпки? Той жертви отбрани принася винаги на боговете, които живеят в небето. Хайде сега да изскубнем Енея от смърт неизбежна, [300] за да не сърдим Кронид, ако ние допуснем да падне мъртъв Еней от Ахила. Съдбата е вече решила да не изчезне безследно родът на Дардан без потомство. Най-много него Кронид бе обикнал от своите рожби, дето му бяха родени в света от жени простосмъртни. [305] Вече Кронид е намразил рода на Приама прославен! Скоро Еней ще царува всевластно над всички троянци и ще царуват деца от децата,250 които ще има.» А волооката властница Хера така му продума: «Ти, Земетръсецо, сам помисли си добре във сърцето: [310] трябва ли днес да избавиш Енея, или да оставиш той от Ахила сразен да загине, макар да е храбър. Аз и Атина Палада се клехме със клетви велики пред боговете безсмъртни, които Олимп обитават, никога да не отблъснем злокобния ден от троянци, [315] даже и Троя когато ще лумне във огън стихиен, щом я запалят след време безстрашните рожби ахейски.» Бог Посейдон земетръсец, изслушвайки нейните думи, с устрем се впусна във боя сред толкова копия остри, стигна там, гдето стояха Еней и Ахил достославен. [320] Тутакси пръсна мъгла пред очите на внука Еаков, после изтръгна от крепкия щит на Енея юначен цялото копие, медно, красиво и с дръжка от ясен, скришом го сложи наблизо пред двете нозе на Ахила, па от земята повдигна Енея и сам го разтърси. [325] Лесно синът на Анхиза, засилен с ръката на бога, мина през много редици от хора и от колесници и озова се внезапно във края на боя разбунен, гдето кавкони обличаха своите доспехи за битка. Бог Посейдон земетръсец наблизо до него застана, [330] почна високо да вика и думи крилати му каза: «Кой Олимпиец така безразсъден те стори, Енее, та да се биеш самичък с безстрашния син на Пелея, много по-храбър от тебе и много по-мил на безсмъртни? Винаги бързо отстъпвай, щом в битката срещнеш Ахила, [335] за да не слезеш в двореца на Хадеса мимо съдбата. След като смъртният жребий постигне Ахила божествен, дръзко тогава се хвърляй сред първите бойни редици: друг от ахейци не ще ти отнеме доспехите светли.» След като всичко това му разкри, Посейдон го остави. [340] Махна мъглата небесна от двете очи на Ахила. Щом ги разтвори широко, Ахил удивен се огледа, силно въздъхна и рече на свойто сърце благородно: «Ужас! Наистина, чудо голямо с очите си виждам! Моето копие тука лежи, но не зървам героя, [345] право в когото го пратих, та мъртъв да падне от него. Вярно, че бил и Еней от мнозина безсмъртни обичан,