Илиада [bg]

право да тръгне срещу дръзновения воин Енея. [175] Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, пръв на Енея продума Ахил бързоног и божествен: «Сине Анхизов, защо си застанал далеч пред войските? Може би твойто сърце те подбужда със мен да се биеш, вярвайки, че ще владееш със чест конеборци троянци, [180] както Приам ги владее? И мене дори да убиеш, няма такава награда Приам да ти вложи в ръката: има си той синове, а и сам е запазен и мъдър. Или троянци за тебе заделят земя плодородна, чудна земя за градини и ниви, които да сееш, [185] щом ме погубиш във боя? Но мъчно това ще постигнеш! Зная, че с копие нявга аз бях те обърнал във бягство. Мигар не помниш, когато сам беше при своите говеда, как те подгоних с нозете си бързи по урвеста Ида? Бягайки в ужас, не смееше даже назад да погледнеш. [190] Право в Лирнес ти побягна позорно, но аз те последвах, лесно съборих града с помощта на Атина и Зевса. Много робини откарах, отнех свободата им скъпа; теб те спасиха Кронид олимпийски и други безсмъртни. Мисля, че вече не ще те закрилят тъй, както очакваш. [195] Аз те съветвам сега да отстъпиш назад при тълпата, в схватка не влизай със мене, та зло да не патиш без нужда; чак като нещо се случи, тогава глупецът го вижда.» А пък Еней отговори с такива слова на Ахила: «Сине Пелеев! Не смятай, че с думи ти мене ще стреснеш, [200] както невръстно момченце, понеже аз също умея дръзко да сипя и думи обидни, и режещи речи. Двамата знаем рода си, и своите родители знаем, много предания славни сме чули за тях да разказват. Нито си виждал ти моите родители, нито аз твоите. [205] Казват, че ти си едничкият син на Пелей благороден, рожба на хубавокъдрата морска богиня Тетида. Аз се гордея навред, че съм родният син на Анхиза великодушен, а моя е майка сама Афродита. Днеска едните от тях ще оплакват сина си обичен, [210] тъй като смятам, че няма назад да се върнем от боя само така, разменили детински слова и нападки. Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай всичко, което мнозина от хората знаят отдавна: облакосборецът Зевс е баща на Дардана известен. [215] Той основа град Дардания, а Илион благодатен още не беше заселен от смъртните хора в полето:249 те обитаваха склонове на многоизворна Ида. Този Дардан е баща на прочутия цар Ерихтоний, който е най-знаменит със богатство сред тленните хора: [220] имал три хиляди кипри кобили на паша в полето, всички наперено горди със своите кончета малки. В тях и Борей се бе влюбил, когато пасяха в полето. С образ на кон тъмногривест оплождаше тези кобили. Бременни, те народиха дванадесет стройни жребчета. [225] Щом заподскачаха те в плодородните ниви узрели, тичаха над класовете, не чупеха даже и стръкче; щом запрепускаха те по широката морска повърхност, вихром летяха над гребена бял на вълните пенливи. Цар Ерихтоний баща е на Троса, владетел троянски, [230] Трос е родител на тримата сина, царе благородни: доблестен Ил, Асарак и след тях Ганимед богоравен, който наистина бе най-красив между смъртните хора. Него безсмъртните взеха за тази му хубост голяма с тях на Олимп да живее, нектар да поднася на Зевса. [235] Ил пък създаде потомък, почтения Лаомедонта. Лаомедонт синове пък отгледа: Титона, Приама, Клития, Лампа и Хикетаона, потомък на Арес. Капии, синът Асараков, е татко на царя Анхиза. Аз съм роден от Анхиза, а Хектор е син на Приама. [240] Ето родът и кръвта ми, с които се хваля пред тебе. Увеличава Кронид и смалява човешката сила, както е нему угодно, защото над всички владее. Повече да не говорим, подобни на малки момчета, двамата спрели бездейни в разгара на лютата битка. [245] Да си надумаме можем ний толкова много обиди: даже и кораб стовеслен едва би успял да ги вдигне. Твърде е гъвкав езикът човешки, слова притежава най-разновидни, че тяхното пасбище вред се простира. Думи каквито ми кажеш, такива ще чуеш от мене. [250] Никаква нужда сега не налага с обиди и хули двамата ний да се караме, както жените свадливи, с ярост които изпадат безкрай в крамола душеядна, спрели сред път ядовити, взаимно се хокат жестоко с верни неща и лъжливи: гневът им това повелява. [255] С думи не ще ме оттласнеш, когато налитам във боя, без да се сблъскваме двама с медта си отблизо. По-скоро нека един срещу друг се изпитаме с копия медни.» Тежкото копие хвърли към страшния щит на Ахила. От острието ударен бе щитът и громко издрънка. [260] Стреснат, синът на Пелея отмести с ръката си яка