Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Майко! Татко!
— Мъничките ми! Момиченцата ми!
Бедната Сонг-ми е застрашена от събаряне, но Анджелика протяга ръка и я придърпва към обединения семеен кръг.
— Другата ни втора майка — казва тя и я прегръща.
Всички в салона се прегръщат, смеят се, плачат, викат. Дезире и Морис Зап се целуват по двете бузи. Роналд Фробишър се здрависва с Ръдиърд Паркинсън. Само Зигфрид фон Турпиц е крив и намусен. Пърс грабва ръката му и здраво я разтърсва.
— Всичко е наред — казва той. — „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“ ще публикуват книгата ми. — Германецът раздразнено дърпа ръката си, но Пърс не е спрял да се здрависва с него, черната ръкавица пада и разкрива съвършено нормална, здрава ръка. Фон Турпиц побледнява, изсъсква нещо и сякаш се смалява на ръст, после пъха бързо ръката си в джоба на сакото и се изнизва от салона, за да не се появи никога повече на международни конференции.
Лили идва срещу Пърс.
— Всички отиваме някъде, където може да се танцува — казва тя. — Искаш ли да дойдеш?
— Не, благодаря — казва Пърс.
— А може и да се върнем в стаята, ако желаеш — казва тя. — Ти и аз.
— Благодаря, но аз трябва да вървя по мои задачи.
Той напусна партито след няколко минути заедно с Филип Суолоу. Очите на англичанина влажнееха.
— Знам какво е да откриеш, че имаш дете, за което не си и сънувал, че съществува — каза той, докато чакаха главния асансьор. — Аз открих, че имам дъщеря, това да се случи на мен. А после отново я загубих. — Асансьорната врата се отвори и те влязоха.
— Как се случи това?
— Това е дълга история — каза Филип Суолоу. По принцип, аз се провалих в ролята на романтичен любовник. Мислех си, че не съм толкова стар, но се оказа, че съм. Куражът ми ме напусна в решителния момент.
— Колко жалко — каза Пърс учтиво.
— Аз не заслужавах тази жена, в моя случай.
— Джой?
— Да, Джой — каза Филип Суолоу с въздишка. Не изглеждаше изненадан, че Пърс знае името. — Получих коледна картичка от нея, пишеше, че ще се омъжва отново. Хилари попита: Джой? Познаваме ли тази Джой? Аз казах: запознах се с нея по време на едно от пътуванията ми.
— Хилари е вашата съпруга?
— Да, тя работи като брачен консултант. Много е добра. Тя помогна на Демпсеви да се съберат пак. Помниш ли Робин Демпси — той беше на конференцията в Рамидж?
— Радвам се да чуя това — каза Пърс. — Той не изглеждаше много доволен, когато се запознахме.
— Прекара някаква криза миналото лято, доколкото знам. Джанет се смили над него. Това е моят етаж. Лека нощ.
— Лека нощ.
Пърс наблюдаваше как Филип Суолоу крачи по коридора, леко залитайки от алкохола, докато вратата се затвори.
Пърс мина през фоайето на хотел Хилтън и излезе навън в студената свежа нощ. Температурата се бе върнала към нормалната и влажен режещ вятър отново духаше по Американското авеню. Той тръгна в посока към ИМКА. Черен младеж се носеше във въздуха насреща му на няколко инча над широкия тротоар. Това, което Пърс отначало взе за крилати стъпала, се оказаха ролкови кънки, а онова, което приличаше на шлем, беше вълнена шапка, нахлупена върху слушалки на транзистор. Пърс бе чувал истории за улични нападения в Ню Йорк и понеже носеше двеста долара, спря и се напрегна в готовност за защита. Младежът обаче имаше приветлив вид. Той се усмихваше на себе си и въртеше очи нагоре-надолу; в движенията му имаше ритъм, нещо хореографско, а приближаването към Пърс беше забавено от множество завои и арабески по уличното платно. Явно танцуваше на чувани само от него мелодии в слушалките. Той държеше някакви листовки и минавайки, сръчно пъхна една в ръката на Пърс. Пърс я прочете на светлината на една витрина.
„Самотни? Уморени от телевизията? Търсите секс? В нас е отговорът“, провъзгласяваше тя. „«Гърлс Ънлимитид» предлага разнообразни услуги за гости на Голямата ябълка34. Компаньонки, масажистки, партньорки за игра. Посетете нашия Клуб «Райски остров». Очаква ви вана-джакузи с партньорка по ваш избор. След ваната тя ще ви направи релаксиращ масаж. Забравете за всичко в нудистката дискотека. Ако не ви се излиза от хотелската стая, нашите масажистки ще ви посетят. А може би просто желаете пикантен разговор, за да… се унесете в сън? Наберете 74321 и споделете най-дивите си фантазии с…“
Пърс се върна пак в хотела и пусна монета в най-близкия от телефоните във фоайето. Набра номера и познат женски глас, леко апатичен, каза:
— Здравей, палавнико, аз съм Марлен. За какво си мислиш?
34
The Big Apple — Голямата ябълка, нарицателно за Ню Йорк (б. пр.)