Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Артър Кингфишър погледна нагоре, после надолу към масата да подкани за отговор. Насядалите срещу него обаче избягнаха погледа му. Вместо това, те се погледнаха един друг с мимики и жестове, изразяващи озадаченост и подозрителност. Това, което следва, е Революцията — чу се да казва Фулвия Моргана; Филип Суолоу: — Това някаква уловка ли е?, и фон Турпиц: — Това е въпрос на глупак. Жужене от възбудени разговори се надигна откъм залата, което Артър Кингфишър потуши с усилено от микрофона почукване с молива си. Той се наведе напред на стола си и фиксира Пърс с мънистени очи:
— Членовете на форума като че ли не разбират въпроса ви, г-не. Бихте ли го @перефразирали?
Пърс отново стана и се запъти към микрофона сред пълна с очакване тишина.
— Това, което питам е — каза той, — какво ще правите, ако всички останали са съгласни с вас?
— А-ха — Артър Кингфишър внезапно блесна в усмивка, която беше като слънчев лъч, пронизал облак. Дългото му, мургаво лице, изпито от научни занимания чак до костите, надникна над ръба на масата към Пърс с жив интерес.
— Това е много добър въпрос. Много ин-те-ре-сен въпрос. Не си спомням досега да е задаван такъв въпрос. — Той кимна на самия себе си. — Вие естествено искате да кажете, че това, което е от значение в сферата на критическите занимания, не е истината, а различието. Ако всички се съгласят с вашите доводи, те ще трябва да вършат същото като вас и значи ще липсва удовлетворението от работата. Да спечелите, означава да изгубите играта. Прав ли съм?
— Звучи правдоподобно — каза Пърс отдолу. — Аз самият нямам отговор, разполагам само с въпроса.
— Затова пък какъв добър въпрос! — засмя се Артър Кингфишър. — Благодаря ви, дами и господа, времето ни привърши.
Залата изригна в буря от аплодисменти и възбудени разговори. Хората станаха на крака и започнаха да спорят един с друг, а тези отзад стъпиха на столовете си, за да успеят да зърнат младия човек, който бе задал въпрос, объркал претендентите за длъжността към ЮНЕСКО и извадил от тежка летаргия Артър Кингфишър.
— Кой е той? — беше въпросът във всяка уста. Пърс, зачервен, смутен, слисан от собственото си безразсъдство, наведе глава и се насочи към изхода. Навалицата пред вратите се раздели почтително, за да му направи път, а някои от конфериращите го потупаха по гърба и раменете, докато минаваше — леки, почти плахи потупвания, повече като докосвания за късмет или за излекуване, отколкото като поздравления.
Следобеда настъпи кратка, но смайваща промяна в климата на Манхатън, безпрецедентна в градската метеорологична история. Леденият вятър, който бе духал от Арктика между каньоните на небостъргачите, вцепенявайки лицата и вкочанясвайки пръстите на пешеходците и уличните търговци, внезапно стихна и се превърна в най-нежен топъл южен бриз. Облаците се разнесоха и слънцето се показа. Температурата скочи нагоре. Твърдият сняг, натрупан на купчини по краищата на тротоарите, започна да се топи и стича в канавките. В Сентръл парк катеричките се събудиха от зимен сън, а влюбените се хванаха за ръце, без да им се пречкат разни там ръкавици. В „Блумингдейл“ станаха опашки за слънчеви очила. Хората, чакащи автобус, се усмихваха едни на други, а таксиметровите шофьори правеха път на частните коли по кръстовищата. Членовете на конференцията, които излязоха от „Хилтън“, за да влязат в „Американа“, присвили се в очакване на студения повей от другата страна на въртящите се врати, вдишаха невярващи топлия прозрачен въздух, разкопчаха канадките си, развиха шаловете си и свалиха вълнените си шапки. Петдесет и девет души съзнателно изопачиха „Ийст Кукър“ на Т.С. Елиът, декламирайки „Какво ли прави тоз декември / разнежен като пролетта?“, което достигна до слуха на главния управител на „Американа“ и доста го озадачи.
В апартамента на Артър Кингфишър в „Хилтън“, където той се оттегли със Сонг-ми Ли да си почине след форума, парното беше задушаващо.
— Ще взема да отворя тоя прозорец — каза той.
Сонг-ми Ли се поколеба.
— Ще измръзнем — каза тя.
— Не, денят е чудесен. Виж, долу на тротоара има хора без горни дрехи.
Той се захвана с дръжките на прозореца: бяха заяли, понеже рядко се използваха, но накрая успя да отвори. Сладък свеж въздух нежно нагъна на вълни дантелените завеси. Артър Кингфишър пое дълбоко дъх.
— Хей, как ти се струва? Въздухът е като вино. Ела тук и дишай.
Сонг-ми дойде отстрани до него и той я прегърна.
— Знаеш ли какво? Това са халкионските дни.
— Какви са те, Артър?
— Период от меко време в средата на зимата. Древните са ги наричали халкионски дни, защото по това време синьото рибарче32 мъти яйцата си. Помниш ли Милтън? „А птиците мътят в топлата вълна“? Птиците са били сини рибарки. Това всъщност означава халкион на гръцки, Сонг-ми — синьо рибарче. Халкионските дни са дните на Кингфишър. Моите дни. Нашите дни.
32
Синьо рибарче — халкион на гръцки, кингфишър на английски език (б. пр.)