Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Всички са на АСЕ — каза Мориз Зап — Всички, за които някога си чувал. — Сега той гледаше филм за боксьори.
— Всички, с изключение на Хауърд — каза Телма с глава мушната в гардероба. — Хауърд остана в Илинойс, защото му забраниха за цял живот да пътува със самолет, откакто помолил една стюардеса за секс.
— Съжалявам да чуя това — каза Пърс.
— Това не ме безпокои — каза Телма с лек смях. — Зарязах този некадърник през септември и това е най-хубавото нещо, което съм правила досега. — Тя извади черна рокля за коктейл и я постави върху себе си, застанала пред огледало в цял ръст. — Тази ли да облека довечера, скъпи?
— Да, да — каза Морис, без да откъсва очи от телевизора. — Изглежда страхотно.
— Да отида ли в банята да се облека или този млад човек ще бъде така любезен да изчака в коридора?
— Пърси, иди да си вземеш душ, докато Телма се облича — каза Морис. — Ползвай моята електрическа самобръсначка, ако искаш да се обръснеш. А между другото, ако католическото ти ирландско съзнание е шокирано от неразборията тук, ще ти кажа, че ние с Телма мислим да се женим.
— Поздравления! — каза Пърс.
— Романсът ни започна в Йерусалим — потвърди Телма с влюбена усмивка към Морис. — Хауърд дори не забеляза. Той беше прекалено зает да обмисля как да ме накара да правим секс в кабинките на лифта.
Когато Пърс се изкъпа и обръсна, тримата взеха един експресен асансьор до най-високия обществен етаж на хотела, а там един мъж с ключ ги въведе в малък частен асансьор, който ги закара до апартамента на покрива. Това беше огромен апартамент, истинска магия на две нива с остъклени пространства, които откриваха секващи дъха гледки към нощния Манхатън. Вътре бе вече пълно и шумно, но настроението на събралите се бе свободно и еуфорично. За това помагаше и единствената напитка на разположение — шампанското. Артър Кингфишър беше осигурил дузина каси.
— Сигурно празнува нещо много важно — коментира Роналд Фробишър, който беше поел надзора над една от касите. Той напълни чашата на Пърс и го представи на слаба, червенокоса жена с пронизващи очи в зелен костюм с панталон. — Дезире Бърд, секция 409: „Нови тенденции при жените-писателки“ — каза той. — Аз съм от секция 351: „Традиция и новаторство в поствоенната британска литература“. Строго казано, аз съм си традиционен. Тъкмо говорехме за необичайно топлото време този следобед.
— Боя се, че го изпуснах — каза Пърс. — Бях в стаята си целия следобед.
— Беше разкошно — каза Дезире Бърд. — Аз бях в апартамента на моята посредничка, разговаряхме за новата ми книга. Бях наистина депресирана, искам да кажа, книгата е фактически готова, но аз загубих вяра в нея. Казвах на Алис: Алис, реших, че не съм истинска писателка в крайна сметка. „Трудни дни“ беше чист късмет, тази нова книга е направо хаос, а тя ми казва: Не, не, не говори така, а аз казвам: Нека само да ти прочета малко от нея и ще видиш какво имам предвид, и тя: Окей, но мисля да отворя прозореца за минутка, много е горещо тук. И така, тя отваря прозореца — представяте си какво е да отвориш прозорец в Манхатън по средата на зимата, помислих си: Тя трябва да е полудяла — и изведнъж този невероятно нежен топъл въздух влиза и се завихря из стаята, а аз започнах да чета напосоки от ръкописа си. Е, казах аз, след една-две страници, това май не е толкова лошо. Страхотно е, каза Алис. Аз казах: То не е типично, чуй това, и й прочетох още малко. Когато свърших, Алис каза: Фантастично, а аз казах: Е, може би не е чак толкова лошо. И наистина не беше. Не беше! Сега можете да си представите какво стана. Колкото повече страници преглеждаше Алис, толкова по-ентусиазирана ставаше, и толкова повече аз започвах да вярвам, че „Мъже“ може би е добра книга в крайна сметка.
— Чудесно — каза Роналд Фробишър. — Аз имах подобно преживяване. Седях на площад „Вашингтон“ по същото време, топлех се на необичайното слънце и си мислех за Хенри Джеймс, когато изведнъж първото изречение от романа се появи в главата ми.
— Какъв роман? — попита Дезире.
— Моят следващ роман — каза Роналд Фробишър. — Ще напиша нов роман.
— За какво ще бъде той?
— Още не знам, но някакси усещам, че старият ми стил се завръща. Чувствам го в ритъма на това изречение.
— Между другото — каза Пърс. — През лятото се запознах с японския ви преводач.
— Акира Саказаки? Тъкмо ми изпрати превода си на „Опитай по-настойчиво“ — прилича на молитвеник на млада булка. Подвързан в бяло с бледоморав копринен маркер. — Той допълни чашата на Пърс.
— По-добре първо да хапна вътре, преди да пия още от това — каза Пърс. — Извинете ме.
Както се обслужваше от масата с великолепна вечеря, разположена покрай цялата стена, една дълга ръка в сив камгарен ръкав, омазнен около китката, се пресегна през рамото му и дръпна изпод носа му последното останало в чинията парче пушена сьомга. Пърс се обърна възмутено и видя жълтите кучешки зъби на Феликс Скинър да се хилят насреща му.