Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Недей, за Бога — изстена той, — или не отговарям за последствията.
Тя се засмя, хвана го за ръка и го заведе в леглото. Легна по гръб с леко повдигнати колене и му се усмихна с тъмните като планински езера очи. Той раздели бедрата й като страници на книга и се вгледа в процепа, в цепнатината, в дълбоката романтична бездна — крайната цел на неговото дирене.
Както повечето млади мъже при първия си сексуален опит, Пърс беше така бърз, както му беше и сладко. Веднага щом инвагинира, той бурно свърши. С помощ и насърчаване от Анджелика, обаче, той свърши още два пъти през следващите часове, не така рязко и в две съвсем различни пози; а когато не можеше повече, когато беше само една суха, напрегната ерекция без семе за изхвърляне, Анджелика се наниза отгоре му и получи неколкократни оргазми, докато рухна отгоре му от изтощение. Те лежаха на леглото, изпотени и задъхани.
Пърс се почувства с десет години по-възрастен и по-мъдър. Беше опитал от медената роса и отпил от млякото на рая. Вече нищо нямаше да бъде същото. Възможно ли бе след известно време да се облекат, да излязат от стаята и да се държат като обикновени хора сега, след като това се бе случило между тях? Сигурно винаги е така с влюбените, заключи той: тяхното взаимно познаване на нощната им страна е тайната спойка помежду им.
— Сега ще трябва да се омъжиш за мен, Анджелика — каза той.
— Аз не съм Анджелика, аз съм Лили — тихо каза момичето до него.
Той скочи на четири крака, надвеси се над нея и се вгледа в лицето й.
— Ти се шегуваш. Не се шегувай с мен, моля те, Анджелика!
Тя поклати глава:
— Няма майтап.
— Ти си Анджелика.
— Лили.
Той я загледа напрегнато, докато го заболяха очите. Ужасният факт беше, че не можеше да разбере дали Анджелика го лъжеше или Лили му казваше истината.
— Има само един начин да бъдем разпознати — каза тя. — И двете имаме на едното си бедро петно по рождение, като кавичка. Анджи има на лявото бедро, аз — на дясното. — Тя се обърна настрана да покаже малко петънце, по-бледо от кожата й, на дясното й бедро. — Когато застанем една до друга по бански, изглеждаме като две кавички. Виждал ли си петното на Анджелика?
— Не — каза той с горчивина. — Но съм чувал за него. — Изведнъж се засрами от голотата си, скочи от леглото и бързо заобува гащетата и панталона си.
— Защо? — каза той. — Защо ме измами?
— Не мога да откажа на младеж, толкова жаден за секс — каза Лили.
— Искаш да кажеш, че ако някой абсолютно непознат се доближи до теб и те целуне, ти веднага сваляш всичко и скачаш в леглото с него?
— Вероятно. Но аз се досетих, че си ти. Анджи ми е говорила за теб. Защо си толкова огорчен? Все пак ние добре го направихме.
— Мислех, че си момичето, което обичам — каза Пърс. — Нямаше да правя любов с тебе, ако знаех.
— А, значи се пазиш за Анджи?
— Може и така да е. Ти открадна нещо от мен, което не ти се полагаше.
— Само си губиш времето, Пърс, Анджи е архетип на сексуален дразнител.
— Това е нечувана обида, защо говориш така за сестра си?!
— О, тя приема това. Точно както аз приемам, че съм си кучка по душа.
— Това аз не бих се и опитал да отрека — каза той саркастично.
— О, наистина ли?
— Да, наистина. Нещата, които вършиш…
— На тебе май ти харесаха все пак, а?
— Трябваше да се сетя. Никое почтено момиче нямаше и да помисли за тях.
— О, Пърс, недей да говориш така! — извика тя внезапно с нотка на тревога.
— Защо? — изтръпна той.
— Защото аз се пошегувах. Аз съм Анджелика!
Той се метна обратно в леглото: — Скъпа моя, не исках да кажа това! Беше прекрасно, аз… — той се спря. — За какво се смееш?
— Забрави ли за белега по рождение? — Тя безочливо завъртя дясното си бедро.
— Значи ти все пак си Лили?
— А ти какво мислиш, Пърс?
Той седна на стола прегърбен и покри лицето си с длани.
— Мисля, че се опитваш да ме подлудиш, която и да си.
Той гледаше как момичето придърпва покривката на леглото и се загръща в нея. Тя се извърна и постави ръка на голото му рамо.
— Пърс, аз се опитвам да ти кажа, че ти всъщност не си влюбен в Анджелика. Ако не можеш да бъдеш сигурен дали момичето, с което си спал, е Анджелика или не, как можеш да твърдиш, че си влюбен? Бил си влюбен в една мечта.
— Защо толкова държиш да ми кажеш това? — попита той с половин глас.
— Защото Анджелика обича друг — каза тя.
Пърс свали ръцете от лицето си.