Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Съжалявам, мой човек, но изпитвам фатално влечение към сьомга. — Той пусна резена пушена сьомга върху поднос с наредени разнообразни хапки. — Какво правиш на АСЕ?
— Мога да ви задам същия въпрос — каза хладно Пърс.
— О, аз оглеждам за таланти, опипвам пазара, това правя. Получи ли писмото ми, между впрочем?
— Не — каза Пърс.
Феликс Скинър въздъхна.
— Това е Глория, тя трябва да си тръгва… Е, ние преразгледахме твоето предложение и решихме да ти възложим книгата все пак.
— Това е чудесно! — възкликна Пърс. — Ще има ли аванс?
— О, да — каза Феликс Скинър. — Е, не много голям — добави той предпазливо.
— Може ли да ми го дадете сега? — попита Пърс.
— Сега? Тук? — Феликс Скинър го изгледа смаян. — Това не е обичайната практика. Още не сме подписали договор.
— Трябват ми двеста долара, за да се върна в Лондон.
— Предполагам, че бих могъл да ти дам толкова — измърмори недоволно Феликс Скинър. — Случайно ходих до банката днес следобед. — Той извади две стодоларови банкноти от портфейла си и ги подаде на Пърс.
— Много благодаря — каза Пърс. — Наздраве! — той пресуши чашата си, която бе напълнена някак разсеяно от един възнисък тъмнокос мъж, който стоеше наблизо с бутилка шампанско в ръка и разговаряше с висок тъмнокос мъж, пушещ лула.
— Ако успея да обхвана Източна Европа — казваше високият мъж с английски акцент, — оставям ти целия останал свят.
— Добре — каза ниският, — но смея да кажа, че хората пак ще ни бъркат.
— И те ли са издатели? — прошепна Пърс.
— Не, те са писатели — каза Феликс Скинър. — А, Ръдиърд! — извика той и се обърна да поздрави новопристигналия. — Е, пристигнахте най-после. Мисля, че познавате младия Макгаригъл. Много хора съжаляваха, че ви нямаше на форума този следобед. Какво стана?
— Срамен инцидент — каза Ръдиърд Паркинсън, като духна бакенбарда си, така че заприлича на ядосан бабун. — На минаване през контролата на Хийтроу — вече бях закъснял, защото преди това се скарах с едно безочливо момиче на гишето за проверка на билетите — двама с вид на главорези ме отведоха в една стая и ме подложиха на унизителен обиск и морален тормоз. Заради това си изпуснах самолета.
— Господи, защо са го направили? — каза Феликс Скинър.
— Казаха, че било грешка. Никакво извинение, разбира се. Да ви приличам на контрабандист? Направих официално оплакване. Вероятно ще ги съдя.
— Вината не е ваша — каза Феликс Скинър. — Но струваше ли си да идвате толкова късно?
Паркинсън започна да мърмори нещо за хора, които искал да види — Кингфишър, Текстел от ЮНЕСКО и така нататък. Пърс почти не го слушаше. В момента на споменаване на Хийтроу в паметта му изплува образа на Черил Съмърби каквато я беше видял последния път, разплакана над разписанието и скорострелно му просветна, че Черил го обича. Единствено неговото сляпо увлечение по Анджелика му бе попречило да го разбере по-рано. Щом осъзна този факт, Черил му се стори безкрайно желана. Той трябваше да отиде незабавно при нея. Щеше да я прегърне, да избърше сълзите й и да шепне в ухото й, че също я обича. Той се отдалечи от Скинър и Паркинсън, разливайки малко от шампанското си пътьом, и почти се сблъска с Анджелика и Лили, двете увиснали на ръцете на един тъмнокос млад мъж в сако от туид, същият, който председателстваше форума върху романса. Той разпозна Лили по червената копринена рокля. Анджелика все още беше в елегантното си сако и бяла блуза.
— Здравей, Пърс — каза тя. — Запознай се с годеника ми.
— Приятно ми е — каза младият мъж, усмихвайки се. — Питър Макгаригъл.
— Не може да бъде, аз съм Пърс Макгаригъл — каза той. — Вие трябва да сте Питър Някой-друг-си.
— Макгаригъл — засмя се младият мъж. — Имам същото име като вашето. Сигурно сме далечни роднини.
— Учили ли сте някога в Тринити Колидж?
— Да, учил съм.
— Боя се тогава, че аз съм заел вашето място — каза Пърс. — Когато ме назначиха на работа в Лимерик, смятаха, че назначават вас. Оттогава все ми тежи на съвестта.
— Направили сте ми услуга — каза Питър. — Вследствие на това аз дойдох в Щатите и сега съм много добре тук. — Той се усмихна нежно на Анджелика, а тя стисна ръката му.
— Нещо да ти тежи, Пърс? — каза тя.
— Не, всичко е наред.
— Чух, че си бил на моята лекция днес следобед. Какво мислиш за нея? — Тя го погледна нетърпеливо, сякаш мнението му наистина имаше значение.