Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Пърс слушаше този поток от мръсотия, изливащ се от изящните устни и перлени зъби на Анджелика с нарастващо удивление и пламнали бузи, но никой друг от публиката като че ли не намираше нищо порицателно или смущаващо в лекцията. Младите мъже, седнали на масата, кимаха замислено, въртяха в ръце химикалките си и записваха по нещо в бележниците си. Единият от тях, с мек глас, който сякаш подхождаше на спортното му сако от туид, благодари на Анджелика за лекцията и попита дали има някакви въпроси.
— Изключително впечатляващо, не смятате ли? — прошепна женски глас в ухото на Пърс. Той се обърна и видя позната фигура с бяла фризирана коса.
— Мис Мейдън! Не съм и очаквал да ви срещна тук.
— Знаете, че не мога да устоя на конференции, млади човече. Но това наистина беше брилянтно представяне, нали? Ако можеше да я чуе Джеси Уестън.
— Разбирам, че това ви допада — каза Пърс. — Но за моя вкус то граничи с неприличното.
Някой от присъстващите попита Анджелика дали ще се съгласи, че романът, като отделен жанр, е роден от сексуална връзка между епоса и романса. Тя внимателно разгледа предложението.
— Вие знаете коя е тя, нали? — прошепна той към мис Мейдън.
— Разбира се, че знам, това е мис Пабст, дамата на сърцето ви.
— Не, аз имам предвид друго. Коя е била като бебе.
— Като бебе? — Мис Мейдън го изгледа със странно изражение, едновременно уплашено и очакващо.
Един от младите мъже на масата попита: ако органът на епоса е фалосът, на трагедията — тестисите, на романса — вагината, кой тогава е органът на комедията? О, анусът, веднага отговори Анджелика с блестяща усмивка. Помислете за Рабле…
— Спомняте ли си двете момиченца-близначки по на шест седмици, които са били намерени в самолет през 1954? — натъртено прошепна Пърс.
— Защо трябва да си ги спомням?
— Защото вие сте ги намерили, мис Мейдън! — той извади от портфейла си ксерокс-копие от вестникарската изрезка, която Херман Пабст му беше изпратил. — Вижте: „Момиченца-близначки намерени в стратокрузер на KLM“, а ето тук е вашето име: „открити в тоалетната на самолета от мис Сибил Мейдън от колежа Гъртън“. Когато попаднах на това, допир с перце можеше да ме събори.
Изрезката явно имаше същия ефект върху мис Мейдън, защото тя се свлече от стола си в припадък. Пърс я хвана точно преди да падне на земята.
— Помощ! — извика той. Хората се спуснаха към него.
Докато мис Мейдън се свести, Анджелика беше изчезнала.
Пърс претича с отсъстващ поглед през фоайето на „Хилтън“, взе бавния, после експресния асансьор към различни етажи, съвсем напосоки, после дебна из постланите с килими коридори, търси в баровете и ресторантите и по магазините. След около час, той я намери, преоблечена в лека рокля от червена коприна, косата й току-що измита и пусната свободно, блестеше около раменете й. Тя се канеше да влезе в един асансьор на седемнадесетия етаж, когато с отварянето на вратата, той излезе насреща.
Този път той не се двоуми. Сега вече тя няма да му избяга. Без да каже и дума, я грабна в ръцете си и я целуна дълго и страстно. За миг тя се вцепени и съпротиви, но после изведнъж се отпусна и поддаде на свирепата му прегръдка. Той усещаше дългата мека линия на тялото й от гърдите до бедрата съвършено прилепнала към неговото. Сякаш се разтапяха и сливаха в едно. Времето спря. Той смътно дочуваше как асансьорни врати се отварят и затварят, как хора влизат и излизат. После, когато за малко площадката се изпразни, откъсна устните си от нейните.
— Най-после те намерих! — прошепна задъхано той.
— Като че ли е така — останала без дъх отвърна тя.
— Обичам те! — извика той. Нуждая се от теб! Желая те!
— Окей! — засмя се тя. — Чудесно!! В твоята стая или в моята?
— Аз нямам стая — каза той.
Анджелика закачи бележка „Не ме безпокойте“ отвън на вратата, преди да заключи и пусне веригата отвътре. Беше късен следобед и вече притъмняваше. Тя светна една нощна лампа с плътен абажур, която разпръсна мека златиста светлина върху леглото, после дръпна завесите на прозореца. Роклята й се свлече с шумолене на пода. Тя излезе от нея с лека стъпка и вдигна ръце зад гърба си да разкопчае сутиена. Гърдите й се изляха като мед. Те се разлюляха и потрепераха, докато си сваляше чорапогащите и бикините. Красотата на деколтето й го трогна почти до сълзи; дръзкото храстче от черни косми между краката й го сепна и възбуди изведнъж. Той се обърна скромно настрани, за да се съблече, но тя се доближи до него, прокара хладните си пръсти по гърдите и корема му и погали твърдия му едър секс.