![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Майкъл се опита да вземе отново ръката и?, но тя го отблъсна. Беше толкова ядосана, че го направи несъзнателно. Яд я беше и че плаче.
- Роуан, моля те - каза Аарън и и? подаде кърпичката си.
- Съжалявам - прошепна Майкъл.
- Майната ти и на теб! - извика тя. - Просто си признай, че си на тяхна страна. И спри да се въртиш като пумпал, щом някое парче от пъзела падне на мястото си! Да не си мислиш, че там горе си видял Света Богородица! Не, видял си тях и техните номера.
- Не, не е вярно. - Гласът му бе тъжен и изпълнен с разкаяние. Сърцето и? се късаше, но нямаше намерение да се предава. Страхуваше се да изрече онова, което всъщност мислеше: «Обичам те, но не ти ли е хрумвало, че твоята роля се изразява в това да се погрижиш аз да се върна тук, да остана и да родя дете, което да наследи завещанието? Този призрак може да е причинил и удавянето и спасяването ти, виденията и всичко останало. Ето защо Артър Лангтри ти се е явил и се е опитал да те отпрати, преди да е станало твърде късно».
Тя седеше и таеше тези мисли в себе си. Те я тровеха. Надяваше се да не са истина, страхуваше се.
- Моля ви, престанете - каза тихо Аарън. - Фийлдинг е просто стар глупак. - Гласът му бе като успокояваща музика и сякаш изсмукваше напрежението от нея. - Той просто иска да се чувства важен. По това си приличат и тримата - Рандъл, Петер и Фийлдинг. Не им обръщай внимание. Той… е твърде стар. Повярвай ми. Аз самият скоро ще съм на неговия хал.
Тя избърса нос, погледна Аарън и отвърна на усмивката му.
- Те добри хора ли са, Аарън? Какво мислиш? - Нарочно не обръщаше внимание на Майкъл за момента.
- Да, прекрасни хора. И наистина те обичат. Старецът също те обича. Ти си най-вълнуващото нещо за него през последните десет години. Останалите не го канят често. Липсва му внимание. И, разбира се, въпреки всичките им тайни, те не знаят колкото знаеш ти.
- Прав си - прошепна тя. Чувстваше се изтощена и нещастна. Емоционалните изблици никога не и? бяха действали пречистващо. Винаги я разтърсваха и огорчаваха.
- Е, добре - каза тя. - Мислех да го помоля да ме заведе до олтара, но майната му. Реших това да стори един по-скъп за мен приятел. - Тя обърса очи със сгънатата кърпичка и попи устните си. - Говоря за теб, Аарън. Знам, че е доста късно, но би ли минал по пътеката в църквата заедно с мен?
- Скъпа, за мен ще е чест - отвърна той. - Нищо не би ме направило по-щастлив. - Той стисна ръката и?. - Но сега, моля те, не мисли повече за стария глупак.
- Благодаря ти, Аарън - прошепна Роуан и се облегна назад. Пое си дълбоко дъх и се обърна към Майкъл. Нарочно го бе игнорирала досега, но внезапно съжали за това. Той изглеждаше така обезсърчен и уязвим. - Е, успокои ли се вече, или имаш намерение да си докараш сърдечен удар? Нещо си много мълчалив.
Той се засмя под нос и сините му очи светнаха.
- Знаеш ли, когато бях дете - започна той и стисна ръката и?, - си мислех, че би било страхотно да си имаш семеен призрак. Много ми се искаше да видя такъв. Често си мислех, че сигурно е страхотно да живееш в обитавана от призраци къща.
Отново се бе превърнал в стария Майкъл - забавен, силен, макар и леко разстроен. Тя се наведе и целуна зачервената му буза.
- Съжалявам, че се ядосах толкова.
- Не, скъпа, аз съжалявам. Наистина. Старецът не искаше да каже нищо лошо. Просто е луд. Всички те са малко луди. Предполагам, че е от ирландската им кръв. Всички ирландци са такива.
Аарън ги гледаше с усмивка, но те бяха вече доста изтощени и този разговор бе изцедил и последните им сили.
Роуан се обърна към мрака навън, отпусна се назад и облегна глава на кожената седалка. Гледаше как намръщеният град прелита покрай тях - една след друга се редуваха двойните дървени къщи с железни огради и дълги дървени капаци на прозорците; ниските западнали бетонни сгради, които изглеждаха не на място сред дъбовете и високите плевели. Беше красиво. Лустрото на нейния перфектен калифорнийски свят се бе разпукало и тя най-сетне бе попаднала в истинския живот.
Как да им обясни, че всичко ще бъде наред, че накрая тя ще победи, че никакво изкушение не може да я откъсне от любовта и?, от мечтите и?, от плановете и??
Онова нещо щеше да се яви и да се опита да я изкуши - както дяволът е изкушавал вещиците от миналото - но тя нямаше да се поддаде, силата в нея, подхранена чрез дванайсет вещици, щеше да е достатъчна, за да го унищожи. Числото тринайсет носи лош късмет, демоне. А портата е порта към ада.