Игра на часове

— Не се приближавай — прошепна през зъби тя. — Спрял е точно отпред.

Обърна се и зачака. Една ярка светкавица — само това й трябваше. Мина покрай храста, отстъпи малко назад, после бавно тръгна да заобикаля с намерение да излезе зад гърба на Еди.

Блесна мълния. Отдясно долетя шум. Тя се завъртя и стреля в същия миг. За част от секундата пред нея избухна нажежена до червено искра, сетне изгасна.

Тя не знаеше, че Еди също е обикалял около нея и двамата са стреляли едновременно. Макар че вероятността бе едно на милиард, двата куршума се сблъскаха и това причини червения блясък.

Еди се хвърли върху Мишел и почти я зашемети, преди да я повали по очи на земята. Хватката беше класическа. В устата й нахлуха кал, листа и клечки и тя едва успя да си поеме дъх. Извъртя тяло и се опита да го изрита, но Еди я притискаше здраво. Беше невероятно силен; напразно се мъчеше да разхлаби железните му пръсти; имаше чувството, че е малко дете, което се опитва да надвие баща си. Направи усилие да се изправи, но нямаше сила да отхвърли стокилограмовия товар от гърба си.

По дяволите. Тя изплю боклука от устата си. Ако успееше да го изблъска настрани, можеше да му нанесе удар с крака и това би й дало шанс. Но той просто бе твърде силен. Усети как едната му ръка се плъзга към гърлото й, докато другата я притискаше неподвижно. Трескаво се замята, опитвайки се да го събори, но нямаше стабилна опора. Искаше да извика, но от гърлото й не излетя нито звук. Започваше да губи съзнание. В мозъка й нахлу мъгла, крайниците й затрепериха.

Това ли е краят? Това ли?

После хватката се отпусна. Тежестта изчезна. Беше свободна и знаеше, че току-що е умряла в ръцете на Еди Лий Батъл. Завъртя се да го види как доволно се усмихва над нея.

Но той не я гледаше. Тя седна, пропълзя назад и едва сега разбра какво гледа Еди.

Кинг стоеше пред него. Стискаше с две ръце пистолета, насочен право към Еди. Дрехите му висяха на парцали, а по лицето му се лееше кръв от промъкването през къпиновите храсталаци.

— Нямаше да я убия, Шон.

Кинг трепереше от ярост.

— Да бе, повярвах ти.

Еди отстъпваше с вдигнати ръце.

— Още една крачка, и ще получиш куршум между очите, Еди.

Еди спря, но започна да отпуска ръце.

— Горе ръцете — кресна Кинг.

Мишел стана и се огледа за пистолета си.

— Хей, Шон, просто вземи да ме застреляш — каза уморено Еди. — Ще спестиш на щата сума ти пари за издръжката ми в смъртното отделение.

— Ние не постъпваме така.

— Просто го направи, Шон. С мен е свършено, човече. Нищо не ми остана.

— Така ли смяташ?

— Дори се обзалагам, че ти…

— Не ми ги разправяй тия…

Еди се хвърли напред; посегна зад гърба си и измъкна пистолета.

Мишел изпищя.