Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Мръсник, как смееш…
Кинг пак я прекъсна.
— Твоят съпруг е открил, че с Боби имате връзка. Влюбила си се в стареца както стотици преди теб. И Джордж си отмъстил за изневярата. После ти си му отмъстила. — Кинг взе снимката на Джордж Диас и я захлупи върху бюрото. — Излишно е да се преструваш пред мен на страдаща вдовица.
— Когато убиха Джордж, аз лежах в болницата.
— Вярно. Но се обзалагам, че той ти е разказал какво е направил. Искал е да знаеш. Как си е отмъстил за изневярата. А ти си разказала всичко на Боби по телефона. Той изкарал ролс-ройса, потеглил към вашата къща, видял Диас и го прегазил. Отначало си мислех, че Боби е изтласкал от пътя жената на Роджър Кани, защото и тя е загинала приблизително по същото време. Но онова е било обикновена автомобилна злополука. А твоят съпруг е убит.
— Само догадки. Дори да е било тъй, както казваш, аз не съм направила нищо лошо. Нищо.
— Лошото идва после. Защото ти уби Боби, като инжектира във венозната му система смъртоносна доза натриев хлорид.
— Вън от кабинета ми.
— Ще изляза, когато свърша — отвърна Кинг.
— Първо твърдиш, че съм му любовница, после че съм го убила. Какъв мотив бих имала да го убия?
— Страхувала си се за репутацията си — отвърна спокойно Кинг. — Същия ден, когато го убиха, ние те видяхме в дома на Даян Хинсън. Мишел ти каза, че Боби е в съзнание, но говори безсмислици, имена и несвързани думи. Изплашила си се да не проговори за връзката ви. Тогава всичко би излязло наяве. Може би той отдавна те е зарязал. Може би не си му дължала нищо. Не знам със сигурност, но знам, че си го убила. За лекар не е трудно. Знаеш реда в болницата. Инжектираш отровата в банката, а не в тръбата. Оставяш перото и часовника, защото искаш да припишеш престъплението на серийния убиец. Побърза да подкрепиш теорията ми, че някой от семейството е убил Боби. Но допусна грешка. Не взе нищо от болничната му стая. Просто полицията бе запазила в тайна кражбите от другите жертви — медальона и тъй нататък. Ти също не знаеше. И нямаше как да имитираш тази подробност.
Силвия поклати глава.
— Ти си луд. Луд като Еди, знаеш ли? И като си помисля, че исках да върна някогашните чувства помежду ни.
— Аз също. Май извадих късмет.
Лицето й грозно се изкриви.
— Добре, каза каквото искаше, сега се пръждосвай. И ако повториш пред някого дори една дума, ще те съдя за клевета.
— Не съм свършил, Силвия.
— О, и още безумни приказки ли ще има?
— Още много. Пак ти извърши обира в дома на Батъл.
— Нямаш задръжки, нали?
— Боби вероятно ти е дал ключ и кода на алармата. Ти сама каза, че Джуниър е работил при теб. Лесно си си набавила вещи, за да го натопиш, а за един съдебен лекар е истинска дреболия да подправи отпечатък от пръст. Не знам точно как, но от много опитен човек чух, че е възможно.
— Защо да ограбвам дома им? За какво ми е брачната халка на Реми?
— Халката не ти е трябвала! Друго си търсила. Батъл лежеше в кома. Не си била сигурна дали Реми знае за тайното му чекмедже. Дори не си била сигурна дали е там онова, което търсиш, но е трябвало да провериш. Знаела си къде е чекмеджето, но не и как се отваря. Затова е трябвало да го разбиеш. Нямало е как да прикриеш следите, тъй че си разбила и гардероба на Реми — за да имитираш обир и да го припишеш на Джуниър. Вероятно си чула от Боби, че Реми има тайно чекмедже, но и той не е знаел къде е точно. Затова е трябвало да разровиш навсякъде.
— И какво толкова съм искала да открадна?
— Снимка на теб и Боби. Няколко букви от гърба на фотохартията се бяха отпечатали върху дъното. Той сигурно ти е казал, че държи снимката там. Така или иначе, трябвало да си я върнеш. Защото ако открият снимката след смъртта му, хората може да съобразят как е умрял съпругът ти. И дори да нямаш вина, никой няма да ти повярва. А може би си приела като ирония на съдбата, че халката на Реми попадна у теб. Слагаш ли си я понякога тайничко у дома?
— Добре, стига толкова! Вън! Веднага!
Кинг не помръдна.
— А наистина ли се налагаше да убиеш Кайл? Да те изнудва ли се опита?
— Не съм го убила. Той крадеше от мен!
Кинг се озърна към закачалката.
— В нощта, когато убиха Батъл, ти правеше аутопсия на Хинсън. Каза, че тази нощ Кайл дошъл в моргата, но не спомена да си го видяла. Просто подхвърли, че той е влизал и автоматичната система е отбелязала това.