Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Кинг имаше чувството, че пред него седи малко момче, изгарящо от желание да сподели дълго пазена тайна.
— Да, наистина.
— Че майка ми, скъпата ми желязна майчица, пръста си не мръдна да спаси собствения си син. Собствения си син, дявол да го вземе. Хайде, обясни ми това, ако можеш.
— Не мога, Еди. Не знам защо.
Еди въздъхна дълбоко.
— Значи ставаме двама. — Той дръпна дросела още малко назад. — Добре, пристигнахме.
Докато скутерът намаляваше скорост, Кинг хвърли поглед наоколо, опитвайки се да разбере къде се намират. Беше много тъмно и той отдавна бе загубил чувство за ориентация, но мястото му се струваше много познато.
Еди извади от непромокаемата си торба нож и го насочи към Кинг, който стреснато се отдръпна назад.
— Еди, недей. Можем да ти помогнем.
— Вече няма помощ за мен, Шон, но все пак благодаря за предложението.
Силвия изкрещя от кърмата:
— Моля те, Еди, недей!
Еди се втренчи в нея, после изведнъж се ухили и й направи знак да се приближи. Когато Силвия не помръдна, той извади пистолета.
— Следващият куршум ще е в мозъка ти, докторке. Размърдай си задника и идвай.
Треперейки от страх, тя закуцука напред. Той сряза кордата, с която бе вързана, блъсна я надолу по стъпалата към предната каюта и затръшна вратата зад нея. После пъхна ножа под кордата около краката на Кинг и я сряза с едно дръпване.
— Иди на кърмата, Шон — заповяда Еди и притисна дулото на пистолета в гърба му.
— Какво правиш, Еди?
— Просто описвам пълен кръг, мой човек, пълен кръг. А сега стъпи на перилото и се обърни.
— Тук ли ще ме застреляш или във водата?
Вместо отговор Еди сръчно сряза кордата около китките му. Кинг го погледна боязливо.
— Не те разбирам, Еди. Ако искаш да умра…
— Не, няма да умреш, поне не от моята ръка.
Изведнъж масивната длан на Еди се стрелна напред и грубо го блъсна в гърдите. Кинг отхвръкна назад и потъна с главата надолу.
Еди изтича на носа, тласна дросела напред и скутерът полетя в мрака още преди Кинг да изплува.
Когато подаде глава над водата, видя, че скутерът прави завой и се връща към него.
Завъртя се и с всичка сила заплува настрани. Защо онзи мръсник просто не го застреля? Защо трябваше да го прегази? Докато мощната машина се приближаваше, Кинг сякаш почувства как грамадните витла се впиват в плътта му и водата почервенява от кръв.
В последния момент скутерът свърна настрани и го подмина. Еди извика:
— Благодаря, че попита за брат ми, Шон. Това ти спаси живота. Всичко хубаво.
Скутерът прелетя с рев край Кинг, отдалечи се, превърна се в точица и изчезна сред мрака.
— Силвия! Силвия! — изкрещя Кинг.
Напразно. Той извърна глава, огледа се и най-сетне проумя защо мястото му изглежда тъй познато. Кеят, който виждаше, беше неговият кей. Бяха в неговия залив! И неговата моторница си беше на мястото.
Скутерът обаче вече бе изчезнал от поглед. Как да ги догони, преди да е станало късно?
И тогава изведнъж осъзна какво бе казал Еди. Пълен кръг. Той описва пълен кръг.
Кинг заплува с всичка сила към кея.
97
Мишел караше с максимална скорост през мрака към къщата на Силвия, когато Уилямс пристъпи до нея.
— Връзката прекъсна — мрачно съобщи той.
— Сигурно е от бурята.
— Да, сигурно — съгласи се той.
Тя погледна небето.
— Не виждам хеликоптер.
— Дявол да го вземе, Мишел, в такова време? Какво очакваш? Не можеш да рискуваш живота на хората.
— Защо пък не? Девет години съм правила точно това в тайните служби!
— Стига де, правим каквото можем…
— Какво беше това? — внезапно попита тя.
— Кое?
— Телефонът! — извика тя. — Моят телефон. Къде е?
— Отзад на седалката.
— Поеми управлението.
Тя грабна телефона и натисна бутона за връзка. Когато чу гласа, сърцето й заподскача.
— Мишел, успя ли да чуеш нещо по телефона?
— Да. В момента двамата с Тод пътуваме с катер към къщата на Силвия. Обадихме се на всички.
— Слушай, Силвия все още е в ръцете на Еди. Сега той отива към залива, над който открихме първото тяло. Знаеш ли къде е?
— Да.
— В момента отивам натам с моята моторница.
Без да изпуска телефона, Мишел изтича в кабината, сграбчи щурвала и направи остър завой. За момент палубата се наклони почти отвесно. Уилямс отново падна.