Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Май отиваме на запад, към язовирната стена.
Молеше се връзката да не е прекъснала. Ако телефонът беше изключен и Мишел се опиташе да се свърже с него, сигналът щеше да го издаде.
— На изток към стената, нали? — повтори той още по-високо.
— Добре познаваш езерото — каза Еди и отпи с наслада още една глътка топла бира.
— Знам защо уби всички онези хора, Еди.
— Не, не знаеш.
— Досетих се. Тайлър, Кани, Джуниър, Сали. Плюс Хинсън и Пембрук, за да ни объркаш. Едно деление встрани, нали така? Само едно деление.
— И представа си нямаш.
— Баща ти е бил ужасен човек, Еди. Знам, че той те тласна към това. Ти убиваше заради него, заради онова, което е причинил на майка ти и на брат ти.
Еди насочи пистолета към главата на Кинг.
— Повтарям ти, представа нямаш защо го направих.
Кинг прехапа устни, опитвайки се да овладее нервите си, което съвсем не бе лесно в момента.
— Добре, защо не ми кажеш?
— Има ли значение, Шон? Аз съм смахнат, разбра ли? Ако не ме изпържат на електрическия стол, трябва да ме затворят някъде и да изхвърлят ключа. И дано някой ми разпори корема, докато спя в килията. Тогава всички ще въздъхнат от облекчение. Няма го вече Еди. Страхотно, няма го Еди и земята продължава да се върти. — Той погледна Кинг и се усмихна. — Е, поне когато ти умреш, ще има сума ти опечалени. Аз си нямам никого.
— Доротея?
— Да, бе.
— Реми ще жали за теб.
— Тъй ли смяташ?
— А ти?
Еди поклати глава.
— Нека да не спорим.
— Разкажи ми за Стив Кани.
— Какво има за казване?
— Ти си човек на честта, Еди. Би трябвало да живееш преди сто и петдесет години. Защо не изпълниш последната молба на един обречен? Разкажи ми.
Най-сетне Еди се усмихна.
— Защо пък не? Добре, слушай. Току-що се бях върнал от колежа. Родителите ми пак се караха. Савана беше навършила две години и на татко вече му бе омръзнало от нея. Знаех, че мръсникът пак е хукнал по жени. Проследих го и видях, че се среща с онази Кани. Когато тя роди, вмъкнах се в болницата и проверих кръвната група. Роджър Кани не беше бащата. Знаех кой е.
— А за Савана беше ли сигурен, че е дете на Боби и Реми?
— О, да. Според мен татко се боеше, че този път мама наистина ще поиска развод. Затова тя изведнъж забременя. Не знам дали по своя воля или насила.
— Защо просто не са се развели, по дяволите?
— Жената на Боби Батъл да го напусне? Той беше маниак на тема контрол. Никога не би го допуснал. Това щеше да е знак за провал. Великият Боби Батъл никога не се проваляше. Никога!
— Ако е искала, Реми би могла да се разведе и без неговото съгласие.
— Значи сигурно не е искала.
Кинг се поколеба дали да зададе следващия въпрос. Накрая реши, че това е последната му възможност. А и колкото по-дълго разсейваше Еди с разговор, толкова по-дълго щяха да живеят двамата със Силвия. Кой знае, може би дори щеше да го убеди да ги пусне.
— Защо не уби детето, Еди? Томи Робинсън.
— Предположих, че ще накисне баща си и тъй ще ми улесни живота.
— Я стига, не би могъл да си сигурен.
— Добре де, нямах причина да го убивам. И какво? Смяташ, че ми се полага ореол, задето не намерих сили да утрепя едно скапано хлапе? Видя какво сполетя Сали. А тя беше ли ме предизвикала с нещо, а? Смазах лицето й на пихтия.
Еди наведе глава и отпусна дросела.
Бурята ставаше все по-свирепа с всяка минута и дори мощният скутер вече се затрудняваше да прорязва високите вълни. Кинг се молеше корпусът от фибростъкло да устои на ударите. Но една мълния стигаше, за да взриви резервоарите и да ги изпепели.
— Ами Джуниър?
— Виж, за него наистина ми стана гадно. Тая глупачка Сали. Защо си мълча? Та аз харесвах Джуниър, по дяволите.
— Той не й разрешил да каже истината. Не искал да нарани жена си.
— Видя ли сега? Винаги е най-добре да говориш истината. Ако не си бяха мълчали, сега и двамата щяха да са живи. — Еди изсмука последните капки бира и метна кутията зад борда. Разклати глава напред-назад, за да отпусне схванатите мускули на врата си. — И ти си убивал хора, Шон.
— Само когато те се опитваха да ме убият.
— Знам. Не мисли, че слагам и двама ни в един кюп. Какво чувстваше, когато ги виждаше да умират и знаеше, че ти си причината?
Отначало Кинг си помисли, че Еди му се присмива, но когато го видя как е впил поглед в мрака пред тях, разбра точния смисъл на въпроса.