Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на часове
Игра на часове - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на часове

Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:

Бившите агенти от тайните служби Шон Кинг и Мишел Максуел успешно навлизат в новата си кариера на частни детективи в малкия град Райтсбърг. Но задачата, пред която са изправени, надхвърля възможностите както на местната полиция, така и на ФБР. Поредица от жестоки убийства разтърсва щата Вирджиния, а върху китката на всяка от жертвите е поставен часовник, чиито стрелки сочат поредния номер на престъплението. Неизвестният извършител се подиграва със своите преследвачи, като имитира почерка на знаменити серийни убийци и праща писма до градския вестник. Кинг и Максуел, които разследват кражба в дома на най-богатото местно семейство, внезапно откриват, че тя може да е свързана с ужасяващи престъпления. А ето че се появява и втори убиец имитатор.
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 167
Перейти на страницу:

— Май отиваме на запад, към язовирната стена.

Молеше се връзката да не е прекъснала. Ако телефонът беше изключен и Мишел се опиташе да се свърже с него, сигналът щеше да го издаде.

— На изток към стената, нали? — повтори той още по-високо.

— Добре познаваш езерото — каза Еди и отпи с наслада още една глътка топла бира.

— Знам защо уби всички онези хора, Еди.

— Не, не знаеш.

— Досетих се. Тайлър, Кани, Джуниър, Сали. Плюс Хинсън и Пембрук, за да ни объркаш. Едно деление встрани, нали така? Само едно деление.

— И представа си нямаш.

— Баща ти е бил ужасен човек, Еди. Знам, че той те тласна към това. Ти убиваше заради него, заради онова, което е причинил на майка ти и на брат ти.

Еди насочи пистолета към главата на Кинг.

— Повтарям ти, представа нямаш защо го направих.

Кинг прехапа устни, опитвайки се да овладее нервите си, което съвсем не бе лесно в момента.

— Добре, защо не ми кажеш?

— Има ли значение, Шон? Аз съм смахнат, разбра ли? Ако не ме изпържат на електрическия стол, трябва да ме затворят някъде и да изхвърлят ключа. И дано някой ми разпори корема, докато спя в килията. Тогава всички ще въздъхнат от облекчение. Няма го вече Еди. Страхотно, няма го Еди и земята продължава да се върти. — Той погледна Кинг и се усмихна. — Е, поне когато ти умреш, ще има сума ти опечалени. Аз си нямам никого.

— Доротея?

— Да, бе.

— Реми ще жали за теб.

— Тъй ли смяташ?

— А ти?

Еди поклати глава.

— Нека да не спорим.

— Разкажи ми за Стив Кани.

— Какво има за казване?

— Ти си човек на честта, Еди. Би трябвало да живееш преди сто и петдесет години. Защо не изпълниш последната молба на един обречен? Разкажи ми.

Най-сетне Еди се усмихна.

— Защо пък не? Добре, слушай. Току-що се бях върнал от колежа. Родителите ми пак се караха. Савана беше навършила две години и на татко вече му бе омръзнало от нея. Знаех, че мръсникът пак е хукнал по жени. Проследих го и видях, че се среща с онази Кани. Когато тя роди, вмъкнах се в болницата и проверих кръвната група. Роджър Кани не беше бащата. Знаех кой е.

— А за Савана беше ли сигурен, че е дете на Боби и Реми?

— О, да. Според мен татко се боеше, че този път мама наистина ще поиска развод. Затова тя изведнъж забременя. Не знам дали по своя воля или насила.

— Защо просто не са се развели, по дяволите?

— Жената на Боби Батъл да го напусне? Той беше маниак на тема контрол. Никога не би го допуснал. Това щеше да е знак за провал. Великият Боби Батъл никога не се проваляше. Никога!

— Ако е искала, Реми би могла да се разведе и без неговото съгласие.

— Значи сигурно не е искала.

Кинг се поколеба дали да зададе следващия въпрос. Накрая реши, че това е последната му възможност. А и колкото по-дълго разсейваше Еди с разговор, толкова по-дълго щяха да живеят двамата със Силвия. Кой знае, може би дори щеше да го убеди да ги пусне.

— Защо не уби детето, Еди? Томи Робинсън.

— Предположих, че ще накисне баща си и тъй ще ми улесни живота.

— Я стига, не би могъл да си сигурен.

— Добре де, нямах причина да го убивам. И какво? Смяташ, че ми се полага ореол, задето не намерих сили да утрепя едно скапано хлапе? Видя какво сполетя Сали. А тя беше ли ме предизвикала с нещо, а? Смазах лицето й на пихтия.

Еди наведе глава и отпусна дросела.

Бурята ставаше все по-свирепа с всяка минута и дори мощният скутер вече се затрудняваше да прорязва високите вълни. Кинг се молеше корпусът от фибростъкло да устои на ударите. Но една мълния стигаше, за да взриви резервоарите и да ги изпепели.

— Ами Джуниър?

— Виж, за него наистина ми стана гадно. Тая глупачка Сали. Защо си мълча? Та аз харесвах Джуниър, по дяволите.

— Той не й разрешил да каже истината. Не искал да нарани жена си.

— Видя ли сега? Винаги е най-добре да говориш истината. Ако не си бяха мълчали, сега и двамата щяха да са живи. — Еди изсмука последните капки бира и метна кутията зад борда. Разклати глава напред-назад, за да отпусне схванатите мускули на врата си. — И ти си убивал хора, Шон.

— Само когато те се опитваха да ме убият.

— Знам. Не мисли, че слагам и двама ни в един кюп. Какво чувстваше, когато ги виждаше да умират и знаеше, че ти си причината?

Отначало Кинг си помисли, че Еди му се присмива, но когато го видя как е впил поглед в мрака пред тях, разбра точния смисъл на въпроса.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)