![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Яжи събра смелост.
- На нещата, на които ние казваме, че ни е научила Жената-паяк.
- Ти си млада, Яжи. Знаеш, че Белия човек прави много смущаващи неща, за да ни обърка. Според мен тази история е точно такова нещо.
- Но те имаха снимки. Видях ги със собствените си очи.
По-възрастните жени поговориха помежду си и решиха, че видяното от най-младата сред тях си има елементарно обяснение.
- Яжи, навсякъде има хора - рече Шимасани. - Може би на различните места са ги създали различни богове. Не знам. Но ние сме създадени тук и това е земята, която ни е дала Жената-паяк. И тук, в ценаджихих, който е построила за нас, са даровете, които ни е дала да пазим и да се грижим за тях, докато тя се върне при нас.
- Знаем, че това е вярно, защото са ни го казали нашите майки, а те са го научили от своите майки. И така чак до времето, когато Жената-паяк го е казала на първата майка. И толкова. Не бива да слушаш какво приказва Белия човек.
Яжи преклони глава, засрамена, че е оспорила истината.
- Съжалявам. Ако... ако искате да напусна този Наакитс’ладах, ще си ида.
Шимасани се усмихна на момичето.
- Всички грешим. Всички сме равни. Затова ценаджихих е кръгъл.
Яжи се поободри. На това място придобиваше самочувствие -да знае тайните неща, да познава свещената вяра, която бе приела.
През остатъка от деня и вечерта дванайсетте жени изпяха всички стихове за това как се е образувала сушата, как са сътворени хората и всички други уроци на Жената-паяк.
След време Яжи щеше да запомни цялата сага наизуст и да прибави историите за дванайсетте жени, събрани там днес, за да научи на стиховете дъщеря си, която щеше да научи своята дъщеря и така нататък в пътуването, което щеше да продължи, докато Жената-паяк не се завърнеше при народа, както беше обещала.
И все пак Яжи не можеше да не се чуди защо Жената-паяк изобщо е заминала.
И откъде е дошла?
60
- Homo antarcticensis - каза полковник Ковински на Дейвид и Джес. - Още не е официално. Сигурно ще са нужни още няколко години и много секвениране, но засега ги наричат така. Съвсем нов вид, също толкова различен от модерния човек, колкото и неандерталците.
Стояха пред стъклена стена, гледаща към лабораторията за подготовка на пробите. В това стерилно помещение двама лаборанти с маски и престилки правеха дисекция на едно от четиристотин трийсет и двете тела от мястото, което фондация „Макклеъри" беше нарекла обект „Айрънуд-Палмър".
- Досега най-съществената анатомична разлика е мозъкът - продължи Ковински. - В Медицинския изследователски център на военноморските сили им направиха скенер. Липсва мазолесто тяло. Няма мозъчни полукълба. Само един неразчленен дял. Абсолютно никаква прилика с приматите.
- Знаят ли какво означава това? - попита Джес.
- Нямат ни най-малка представа. Освен че така в черепа им се побират още няколко кубични сантиметра сиво вещество и комуникацията между различните участъци на мозъка им може би е по-директна, понеже не попада в задръстването на свързващата тъкан между полукълбата. Ако се съди по нещата, които археолозите вадят от Палмър, изчислителните машини с всичките им колелца, плановете за корабите... бих казала, че структурата на мозъка им ги е правила интелигентни. Изключително интелигентни.
- Не може да са били чак толкова интелигентни - възрази Дейвид. - Все пак са изчезнали.
- Като вид, да. След като вече започнахме да изследваме тяхната ДНК, можем категорично да кажем, че са се кръстосвали с модерни хора. - Ковински погледна Дейвид. - Може би оттам сме получили нашите гении.
- Надявам се да не е така - отвърна той. - Представете си какво е да си толкова интелигентен, че да измислиш как да се развиеш на Антарктида през единствения кратък период, през който това изобщо е възможно. После климатът пак става нормален и ти изчезваш. Може пък да са се оказали прекалено интелигентни.
Ковински повдигна вежди.
- Искате да кажете, че модерните хора са оцелели, защото са били глупави, така ли?
„Айрънуд пропуска целия майтап" — помисли си Дейвид. Щеше да му хареса да спори с полковника.
- Трябва да има някаква причина и тя е не по-малко сериозна от всички останали.
Дейвид позволи на един лаборант да му вземе нови проби от устната лигавица и кръв. Това беше най-малкото, което можеше да направи, за да поднесе извиненията си на полковника и да й благодари за спазването на медицинската етика.
После с Джес изчакаха във фоайето на сградата.
- В Цюрих ли се връщаш сега? - попита той. Знаеше, че ще му липсва онзи динамичен въртоп, който ги беше събрал, променяйки живота им. Зачуди се дали и тя изпитва същото. Бе ѝ отнело известно време отново да се отнася към него като към обикновен човек. „Заради дългогодишното промиване на мозъка" - помисли си Дейвид. Заради вярвания, които сега трябваше да се променят, въпреки че човешката природа не се променяше.