![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Самолети. Вой на приближаващи се реактивни двигатели - от север.
Той се покатери върху възвишението от черни камъни и огледа нощното небе.
Беше мастиленосиньо, все още се виждаха звезди, но нищо друго. Бомбардировачите пътуваха с угасени светлини.
Воят на двигателите постепенно се превърна в рев и изведнъж по скалистия терен изригнаха безшумни огнени кълба. След секунди земята се разтърси от глухия трясък и оглушителния грохот на бомбени експлозии.
Аржентинците...
Бяха изместили часа на атаката най-малко с час напред, но Лайл знаеше, че тъй като летят при нощни условия, няма да се целят особено точно. Толкова на юг не винаги можеше да се разчита на системата за глобално позициониране - в небето имаше много по-малко сателити. Той се замисли за тесните проходи в подземния обект. За камъните около отвора му. Макклейри, Уиър и Айрънуд имаха шанс да избягат само ако вече бяха тръгнали. С усилването на светлината бомбардировачите щяха да станат по-точни. Едно пряко попадение в отвора щеше да го затрупа и нямаше да могат да го отворят навреме, за да спасят оцелелите долу.
- Ей, шефе... какво става?
Роз се опитваше да се освободи от термоодеялата си, за да се изправи. Той запълзя надолу и я натисна обратно в мига, в който нови проблясъци осветиха мрачните небеса в далечината. Скоро земята около тях се разтърси.
- Чуй ме, Роз. Трябва да се върна там, където се приземихме. Трябва да намеря радиостанция и да съобщя на командването какво става. Хеликоптерите от ,.Рузвелт" ще се появят прекалено късно.
Партньорката му пак се опита да се изправи.
- Ще дой...
- Няма. Трябва да останеш тук. - Нови експлозии. По склона се изля поток от дребни камъни и образува купчина до нея. - И не бива да се показваш навън. Ще се върна колкото може по-скоро.
Погледът ѝ срещна неговия и за миг се проясни.
- Обещай ми - каза тя.
Лайл не искаше да я лъже и не отговори. Затича се с всички сили към зоната на бомбардировката.
- Дейв! Трябва да вървим! Ония глупаци ни бомбардират!
Айрънуд провираше грамадното си туловище между двете грамадни крила на вратата, защитаващи тази огромна зала. Носеше пет златни книги, наслуки измъкнати от многоетажните лавици.
- Почти свършвам! - извика му в отговор Дейвид, който правеше снимка след снимка на картата. Земята отново се разтърси. От тавана на залата западаха камъни и затрополиха по пода. - По дяволите! - Завъртя се и се затича към изхода, като напъха фотоапарата в един вътрешен джоб на разтворената си канадка.
- Снимах около половината карта - каза той на Джес.
Айрънуд бързо запремигва, докато в пещерата отекваха далечни взривове.
- А подписа? Снима ли и него?
- Да, струва ми се. Аз...
Думите му бяха заглушени от остър писък на метал, стържещ по камък - едното крило на вратата хлътна навътре и затисна милиардера, изкарвайки дъха му с рязко свистене.
- Един от мангалите... - задъхано съобщи той, -...падна и удари вратата...
Дейвид и Джес вече се напрягаха да избутат крилото от него. Заклещен в отвора, Айрънуд опря широките си плещи в тежката метална плоскост... натисна я... после изведнъж се освободи - крилото се беше отместило настрани. Той се изтърколи навън в пещерата, протягайки ръце да се предпази. Безценните златни книги се разпиляха по пода.
Джес и Дейвид бяха точно зад него.
Милиардерът започна да събира книгите, хвърляйки боязливи погледи към дванайсетметровия таван. В този миг от залата, от която току-що бяха избягали, се разнесе ужасен трясък.
- Тази пещера е естествено образувание - каза Джес. Затичаха се към единствения изход: стълбището в каменната кула, водещо до горните проходи. - Няма да се срути.
Обемистата им полярна екипировка ги правеше тромави и по-скоро ходеха бързо, отколкото тичаха. Лъчите на фенерчетата им осветяваха пътя.
По средата на разстоянието до кулата отекнаха нови тътени и земята потрепери. Но таванът на пещерата наистина издържа.
Кулата обаче не бе естествено образувание. Когато бяха на петнайсетина метра от нея, няколко от външните ѝ камъни се изхлузиха със стон от гнездата си и тежко се изтърколиха на пода сред облак прах.
Тримата спряха и насочиха фенерчетата си към кулата. Още беше цяла - но докога?
Айрънуд хриптеше, едва си поемаше дъх.
- Експлозиите... идват на вълни през около минута -отбеляза Дейвид.
Джес и милиардерът го разбраха.
- Пригответе се... - каза Дейвид. - Готови... Четири сътресения. Ужасен стържещ звук от падане на още каменни блокове, изсипващи се от стените на кулата.
- Шейсет секунди - хайде! - Те се втурнаха към отвора на кулата, преди да са паднали следващите бомби.