12 те вятъра [calibre 1.48.0]

Последният тътен на експлозиите заглъхна.

- Това е последната бомба за тая вълна - каза Дейвид. - Да вървим.

Оставаха им десет стъпала. Джес постави крак върху следващото и го провери, преди да премести отгоре му цялата си тежест. Продължи по същия начин нагоре.

Още пет стъпала. Прибра фенерчето в един от джобовете на канадката си и вдигна ръце, за да се хване за ръба на каменния под над главата ѝ. После се набра и се измъкна в кръглата зала, от която се бяха спуснали.

- Чисто е! - извика Джес.

Дейвид ѝ подаде фенерчето си, после пое протегнатата ѝ ръка и се изкатери при нея.

Тя насочи фенерчето си в отвора и извика на Айрънуд:

- Чисто е!

На пет стъпала под тях милиардерът им подаде книгите и фенерчето си, после постави длани върху ръба на отвора, за да се изтегли. После въздъхна и се отдръпна.

- Няма да се получи така. - Качи се още едно стъпало нагоре. После второ и трето. Сега вече можеше отново да се хване за ръба и да се повдигне, като постави едното си коляно върху пода на залата.

В този момент започна поредната вълна от експлозии и стълбището се разлюля. Срутваше се.

Коляното на Айрънуд се изхлузи и той пропадна със смаяно изсумтяване, все още вкопчен в камъните на отвора.

Джес и Дейвид хвърлиха фенерчетата си, хванаха го за ръцете и започнаха да го теглят нагоре. Дебелата канадка на едрия мъж се набра под ръба на отвора и ги затрудни още повече. Под кръстосаните лъчи на лежащите на пода фенерчета се издигаха стълбове прах от срутилата се кула. Всички започнаха да кашлят.

- Залюлейте крака! - Джес стъпи здраво на пода, за да не се подхлъзне. Айрънуд се залюля настрани, но ръцете му се изхлузваха от дланите им.

Започна нова бомбардировка. Тропотът на падащите камъни от коридорите извън залата се усили, сякаш някакво безумно, панически бягащо множество още малко и щеше да ги прегази.

Дейвид каза на милиардера пак да залюлее крака и този път да го направи сериозно!

В отговор Айрънуд изсумтя, но се задави и получи пристъп на суха кашлица. Въпреки това се подчини и десният му крак започна да се издига все по-нависоко. Дейвид пусна ръката му, светкавично се пресегна и го хвана за крака.

След десет секунди Айрънуд седеше на пода и хриптеше, радостно възбуден от избавлението си.

- Това почти си струваше влизането в затвора... почти де.

След още десет секунди Джес ги накара да се изправят - вълните на разрушението се разпространяваха и подземният обект скоро щеше да бъде напълно унищожен.