![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Въжето още е тук!
Те се втурнаха към камарата камъни и се закатериха по нея. Хлъзгаха се по петдесетина сантиметра надолу за всеки спечелен метър. Тъкмо стигнаха догоре и Джес хвана въжето, за да го опъне, когато проблесна ослепителна светлина, придружена от оглушителен трясък и град от камъни.
Изтече цяла минута и още една бомбардировка, този път по-далече, преди Дейвид да възвърне достатъчно слуха си, за да чуе измъчената кашлица на Айрънуд. Но първата му мисъл беше за въжето. Ако го бяха изгубили по време на експлозиите...
Джес го държеше. Беше го увила около ръката си и го опъваше, за да види дали ще издържи тежестта ѝ. Издържа я.
Дейвид го стабилизираше отдолу, докато тя се издигаше към късчето небе над тях.
- Аз определено няма да успея, Дейв - каза му Айрънуд, докато наблюдаваха Джес, която стигна на повърхността, изпълзя навън и се обърна, за да извика на Дейвид да я последва.
- Няма и нужда. - Дейвид пусна въжето и си смъкна ръкавиците. - Агентите ви спуснаха долу, ние ще ви изтеглим.
- Добър човек. - Айрънуд го стисна за рамото. - Помниш ли какво ти казах в хотела?
Дейвид помнеше.
- Че ще обърнем света надолу с главата.
- Е, какво чакаш? Качвай се!
Дейвид стигна до отвора и се изтегли навън. Дробовете му имаха само миг, за да регистрират парещата промяна от студен към вледеняващ въздух, преди с Джес да залегнат, защото поредната вълна самолети профучаха над тях и изсипаха товара си върху един недалечен хребет.
В очите на Джес блестяха непролети сълзи и отчаяние.
- Бомбардират навсякъде. Там долу няма да остане абсолютно нищо. След всички тези хилядолетия...
Дейвид я хвана за ръката.
- Имаме снимки, Айрънуд носи книгите. Тоя път има доказателства.
- Не е достатъчно. Това беше храмът на Първите богове. - Тя рязко се завъртя и се наведе да извика на Айрънуд, дърпайки въжето, за да му даде сигнал.
- Готов ли сте?
Отдолу се разнесе непонятен отговор.
Дейвид надникна през отвора и видя, че милиардерът е застанал на колене върху купчината камъни и си е съблякъл канадката.
- Какво правите?
- Първо книгите. - Айрънуд напъха книгите в канадката си и я завърза за края на въжето. Даде знак на Джес с палци нагоре, тя я изтегли на повърхността и бързо я развърза.
- Добре - извика му Дейвид. - Сега е твой ред.
Хвърли обратно въжето, докато ревът на приближаващите се бомбардировачи разтърсваше скалите наоколо.
Ала Айрънуд направи тръба с шепите си и извика през нея, сякаш вече знаеше какво ще се случи.
- Кажи им, Дейвид! Промени света!
В този момент падна следващата бомба и ударът запрати Дейвид и Джес в склона от камъни и лед. В един последен, сякаш безкраен миг Дейвид видя как земята около отвора се променя и с ужасяваща бързина се всмуква в себе си.
58
Трите самолета прелетяха един след друг толкова ниско, че Дейвид усети топлината им и мириса на изгорелите газове. Удрян от хвърчащи камъни, той вървеше с олюляване по твърдия терен, дезориентиран от ослепителната светлина и оглушителния грохот. Все пак някак си бе надмогнал студа, раните и ужасната, безсмислена смърт на Айрънуд. Точно сега имаха значение само безценните снимки в картата на фотоапарата. Петте златни книги на Айрънуд. И Джес.
Тя го теглеше надолу по някакъв склон, когато недалеч зад тях започнаха да избухват бомба след бомба. Един голям бял камък в подножието на склона се изправи и се затича насреща им.
Беше агент Лайл. В едната си ръка държеше радиостанция и се метна към тях, за да ги накара да залегнат. По земята заизбухва слаби експлозии.
- Видели са ни! - извика той. - Прикрийте се! - Агентът посочи висока купчина камъни, осигуряваща защита от две страни, и те се затичаха натам. - Къде е Айрънуд? - Джес поклати глава и вниманието му отново се насочи към небето.
Бомбардировачите завиваха в далечината и се връщаха обратно.
- Насам. - Лайл скочи на крака и ги поведе тичеш-ком покрай скалите.
Друг самолет приближаваше от срещуположната посока.
- Пръснете се! - извика специалният агент.
И тогава избухна небето - а не земята.
Доскорошният самолет се превърна в бясно въртящо се огнено кълбо, отделящо гъст черен дим и пръскащо пламтящи останки.
Последва втора експлозия. Зад тях. Вторият самолет се беше разбил на земята.
Въздухът над главите им завибрира от профучалите три самолета.
Лайл скочи на крака, като махаше с ръце и викаше:
- Раптори! На наша страна са!
По-късно в заслона, където Роз Марано спеше увитата в термоодеяла, Лайл устрои временен лагер с провизиите на командосите, задейства химическите пакети, за да подгрее порционите, и изслуша успокоителните думи на капитана на „Рузвелт". Бяха на по-малко от един ден път. След това Джесика Макклейри и Дейвид Уиър му показаха какво е струвало живота на Айрънуд.