![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Уиър извади грижливо петте малки предмета от канадката си и ги постави на едно одеяло. Това бяха книги от злато. Върху най-горния лист на четири от тях беше гравиран кръст. Петата книга носеше изображение на лице.
Лайл погледна Уиър и възкликна:
- Ха! Много прилича на тебе. - После се обърна към Джесика Макклейри още по-заинтригувано, защото думите му я бяха накарали да постави длан върху ръката на Уиър. Защитен жест.
- Няма да повярвате какво намерихме долу - каза Дейвид.
Лайл отново се вгледа в книгата.
- Аз сигурно няма - съгласи се той. - Обаче Роз ще повярва.
59
Дълбоко в пещерата край река Колорадо се събраха дванайсет жени, защото това беше числото на Говорещия бог и Домашният бог изискваше да се молят в ценаджихих, древно светилище с каменна маса, върху която бяха подредени даровете на Жената-паяк. През годините го бяха местили многократно от съображения за сигурност и сега го бяха скрили в специално построена широка и кръгла кива, осветена отвътре с миньорски лампи.
Всички жени докоснаха с длани предмета пред себе си, поставен във вдлъбнатина в масата - всеки беше различен, древен, почитан и многократно поправян - и запяха молитвата си за сполука в своето пътуване.
Три от предметите представляваха керамични гърнета, затворени с капаци. Съдържанието им отдавна беше изгубено, но украсата им загатваше за тяхното предназначение. Върху едното бяха изобразени семена, посети в равни бразди, до които растяха високи, подобни на трева растения. Върху другото - дърво, парче кора, фигура на носилка, държаща кората, и още една фигура. Върху третото бе представено самото гърне, но сякаш е прозрачно, и жените можеха да видят, че някога е имало сърцевина и нишки като крила и е било пълно с течност.
Другите предмети се разпознаваха по-лесно. Модел на кораб, върху който прецизно бяха врязани линии, представящи неговата конструкция. Тесен кух цилиндър с вътрешни ръбове, на които някога се бяха държали дискове, и ако се допуснеше, че тези дискове са били от стъкло, цилиндърът трябваше да е телескоп. И тежък метален „камък" с една полирана страна, върху която имаше схема на Слънцето и планетите.
После идваха онези обикновени предмети, чиято функция оставаше неясна. Сноп изплетени въжета, тежест като на отвее и метална пръчка със същите прецизни линии като на кораба. Връзка от няколко малки дъски, завързани с въжета, които бяха целите на възли. Ръбовете на дъските бяха осеяни с вдлъбнатини, които можеха да са случайни, но едва ли бяха такива, макар че всяка се обозначаваше с релефна фигура, която жените не можеха да разгадаят. Освен това - силно потъмняла метална кутия, не по-голяма от длан, в която имаше няколко колелца.
Два от предметите бяха керамични цилиндри, в които бяха „вградени" камъни и парчета метал и които според някои от жените можеха да са указания. Върху единия имаше кремък и метален къс и изглеждаше логично да се заключи, че показва как се пали огън. Другият ги озадачаваше повече. Върху него имаше три камъка с жилки метална руда и малък слитък от друг метал. Жените смятаха, че металът представлява сплав от първите три руди, но не им беше работа да разбират, а само да съхраняват.
Предназначението на последния предмет бе най-очевидно и важно: няколко тънки златни листа, завързани като книга, върху която Жената-паяк беше написала думите си, макар и със символи, които днес никой не можеше да прочете.
Някой ден Жената-паяк щеше да се върне и да им прочете тези думи. Тогава щяха да ги разберат. Така гласеше нейното обещание.
Яжи беше най-млада от жените, които се молеха днес. Когато свършиха молитвата си, тя поиска разрешение да говори.
Шимасани бе най-старата и ѝ разреши.
- Гледахте ли новините? - Яжи изглеждаше едновременно развълнувана и нервна. - На Антарктида са открили ценаджихих като този!
- Трудно ми е да го повярвам - отвърна Абекуа. - Там няма хора.
- Но е имало. Намерили тела. Стотици. Много древни.
- Казваш, че телата са били оставени там, така ли? - попита Чочмингу.
Яжи кимна настойчиво. Това беше изключително важно.
- Навсякъде.
- Какви хора си зарязват мъртъвците така?
- Древните. Казват, че много отдавна обиколили целия свят и построили ценаджихих навсякъде, за да учат народите, които срещали.
- На какво да ги учат? - попита Шимасани.