12 те вятъра [calibre 1.48.0]

Тя се отдръпна от него.

- Ето как твоите генетични аномалии са се появили едновременно в различни популации по света. Също като земеделието, писмеността и астрономията. - Джес поклати глава при тази мисъл. - Айрънуд беше прав. Наистина е имало кръстосване - само че не между хора и извънземни. А между хора и твоето семейство.

Дейвид се сепна, когато Джес сведе глава и коленичи пред него.

- Дете на Първите богове, аз съм твоя пазителка. Както е предсказано в Преданията, Обещанието е изпълнено. Ти се завърна. При мен.

- Не, Джес. Пак сме си ние двамата. - Дейвид я хвана за ръце и я изправи, уплашен от внезапно обзелата го ирационална надежда, че тя може да е права. „Това ли е отговорът на моята загадка?"

Озърна се бързо, за да види дали Айрънуд ги е забелязал - за щастие милиардерът унесено зяпаше лавиците с книги.

- Няма начин да го установим в момента - каза Дейвид. - Даже да си права и ония тела да имат същите аномалии като моите, ще го научим чак след като направим анализи, адски много анализи.

„Анализи, които отнемат време - помисли си той. - Каквото аз нямам.''

Той се насили да продължи.

- Даже да нося в себе си някаква следа от тия хора... това не ме прави особен. И има определена цена.

Знаеше, че е дошъл моментът да ѝ разкрие истината за себе си.

- Джес, в известен смисъл аз съм като ония хора навън. И аз умирам. Не знам защо, нито даже как ще се случи, обаче знам кога. Ония клъстери, които открих, ония хора, чиито гени съдържат същите нечовешки генетични маркери като моите - може би от гените на хората, които лежат там отпред... Нито един от тях не е доживял двайсет и седем. Аз ще достигна праговата възраст след няколко дни и тогава... това е нещо като часовник, отброяващ оставащото време. Ще умра след не повече от пет месеца.