Град на изгубени души

пръсти чак до китката. Ала миризмата й, на парфюм и кръв, караше стомахът му да ръмжи

жадно.

Започваше да се стъмва; залезът на късната есен, нетърпелив да прогони краткия ден, бе

изпълнил купето с полумрак. Приглушените гласове на Алек и Магнус долитаха от сенките.

Саймън усети как клепачите му натежават и видя Ангела, сякаш запечатал се от вътрешната

им страна, като взрив от бяла светлина.

Саймън! — Гласът на Клеъри избухна в главата му и начаса го разбуди. — Там ли си?

Саймън ахна шумно.

Клеъри? Толкова се тревожех…

Себастиан ми беше взел пръстена. Саймън, не знам с колко време разполагам. Трябва да ти

кажа. Те имат втори Бокал на смъртните. Възнамеряват да призоват Лилит и да създадат

армия от тъмни ловци на сенки — надарени със същите способности като нефилимите, ала

на страната на демоните.

— Шегуваш се! — каза Саймън. Отне му един миг, преди да осъзнае, че го бе изрекъл на

глас. Изабел се размърда до него, а Магнус го погледна любопитно.

— Всичко наред ли е там, вампире?

— Клеъри е — отвърна Саймън и останалите трима го зяпнаха с изумени лица. — Опитва се

да говори с мен.

Той запуши ушите си с ръце, отпусна се в седалката и опита да се съсредоточи върху думите

й.

Кога ще го направят?

Тази вечер. Скоро. Не знам къде сме, но тук е около десет часът вечерта.

Значи сте около пет часа преди нас. В Европа ли сте?

Нямам представа. Себастиан спомена нещо, наречено Седмото свещено място. Не знам

какво представлява, но открих негови бележки и очевидно е древна гробница. Прилича ми

на нещо като портал, през който могат да бъдат призовавани демони.

Клеъри, никога не съм чувал за нещо такова…

Но Магнус или някой от останалите може и да е. Моля те, Саймън. Кажи им колкото се

може по-скоро. Себастиан ще възкреси Лилит. Иска война, тотална война срещу ловците на

сенки. Разполага с четирийсет-петдесет нефилими, готови да го последват. Те също ще бъдат

там. Саймън, той иска да срине света до основи. Трябва да сторим всичко по силите си, за да

го спрем.

Ако положението е толкова опасно, трябва да се махнеш оттам.

Опитвам се. Но може би вече е твърде късно. — Клеъри звучеше уморено.

Саймън смътно усещаше, че всички в колата са го зяпнали с тревожни лица, ала не го беше

грижа. Гласът на Клеъри в главата му бе като въже, опънато над страховита бездна, и ако той

съумееше да сграбчи своя край, може би щеше да успее да я издърпа на сигурно място или

поне да й попречи да пропадне безвъзвратно далеч от него.

Клеъри, чуй ме. Твърде дълго е да ти обяснявам как точно, но се сдобихме с оръжие; което

може да бъде използвано върху един от двамата, без да нарани и другия. Според… онзи,

който ни го даде, с негова помощ бихме могли да ги разделим.

Да ги разделим? Как?

Той каза, че оръжието ще изгори цялото зло в онзи, върху когото го използваме. Така че ако