Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Капан за мишки - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Капан за мишки

Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:

През 1992 г. Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превръща в най-продавания руски автор днес.
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 184
Перейти на страницу:

— Но защо, Жана Викторовна? Опитът за изнасилване не е версия на следствието, това са показания на самата Олеся Подрезкова. Тя твърди, че е станало именно така. А ние трябва да проучим вярно ли е това или не. Как смятате самата вие, защо това да не може да е истина?

— Ами защото Славик никога не я е гледал като мъж! Можете да ми повярвате, все пак аз съм жена и разбирам от тези неща. Той много обича Гриша, сина си, прекрасно се отнася към Олеся, те бяха чудесно семейство, задружно — и когато още беше жива Оленка, съпругата на Слава, и досега. Олеся се грижеше за Слава, когато той овдовя, фактически му стана домашна помощница, ходеше по няколко пъти седмично, разтребваше апартамента, переше, гладеше, пазаруваше, готвеше му. А и той се отнасяше към нея като към дъщеря! Какво ти изнасилване! Това е пълна глупост. И изобщо Слава не е човек, който би могъл ей така…

В този момент Жана Викторовна се сепна, че всички продължаваме да стоим до вратата. Още с влизането бяхме спрели. Прекрасно водене на разпит, „шест плюс“, дума да няма.

— Господи, но защо стоим прави? Влизайте, заповядайте.

Тя ни въведе в просторен уютен хол, където имаше само огромен мек ъглов диван, също огромен телевизор с плосък екран и две ниски квадратни масички. Не, всъщност и по стените имаше картини и снимки.

Седнахме, след което петнайсетина минути аз задавах въпроси доколко отблизо семейство Аргунови е познавало семейство Ситникови, колко често са общували, по какви поводи. Стана ясно, че са се познавали добре и са общували често. Аз разбирах, че Жана Викторовна с всички сили ще защитава Ситников и е абсолютно неясно дали тя искрено вярва, че той не е способен на сексуално насилие, или си криви душата. Ето защо Шурик ми каза да задавам въпроси не за Ситников (каква полза да ги задавам, щом Аргунова е решила да лъже, за да го оневини?), а изключително за Олеся. Защото ситуацията беше от проста по-проста: или Ситников е насилник, или Подрезкова лъже. Тъй като Аргунови ще твърдят, че Ситников не може да е извършил насилие, значи те с удоволствие ще подкрепят версията, че снаха му не казва истината. И дори много ще се постараят в това отношение. Ще си припомнят всичко, дори неща, които не са се случвали. И разказаното от тях може да се превърне в прекрасна помощ за нас при бъдещия разпит на самата Олеся Подрезкова. Докато слушах поясненията на Шурик към тази част от плана, аз за пореден път си помислих, че не ставам за следовател.

Така че след встъпителната част пристъпих към основната:

— Как мислите, Жана Викторовна, Олеся интересуваше ли се от други мъже, освен от своя съпруг? Григорий никога ли не е намеквал, че подозира Олеся в изневяра? А Вячеслав Антонович? А вие лично какво мислите? Защото виждам, че сте наблюдателна жена…

Строго следвах указанията на Шурик Вилков, като с крайчеца на окото си следях неговото мимическо суфлиране. Чу се шум от пристигаща кола. Дойде Аргунов. Е, и как ще действаме сега? Ще разговаряме с двамата съпрузи или ще се разделим?

Отвори се входната врата, стъпките наближиха хола. Шурик събра показалеца и средния си пръст, после ги разпери. Значи се разделяме. Добре, както каже, той е шефът. Аз с малкия си умствен багаж на участъков не мога да разбера тънките съображения на следователя.

Още щом господин Аргунов влезе в стаята, ми стана някак зле. Всякакви хора бях виждал — и весели, щастливи, и смазани от мъка, и просто разстроени и угрижени. Но хора като застаналия на прага мъж не ми се случваше да виждам често. И като правило, с тях после се случваше нещо лошо, сякаш вече им бе поставен някакъв печат — печатът на още невзето страшно решение, и мъждукаща, дошла от близкото бъдеще светлина на непоправимо нещастие. Тези хора не изглеждат потиснати и безразлични, напротив, те са активни, енергични и често дори агресивни, всячески демонстрират интерес към всичко случващо се, но отвътре са вече празни. Мъртви са. И Лев Александрович Аргунов ми се стори именно такъв. Дай боже да съм сгрешил.

Още от прага той впери в Шурик Вилков враждебен поглед и незабавно се хвърли в атака:

— Пак ли сте вие? До кога, за бога! Вече ме разпитвахте и аз всичко ви казах. Не познавам никакъв Забелин и нямам никакво отношение към смъртта му. Дори не бях чувал това име.

Жана Викторовна вдигна ръката си в предупредителен жест.

— Става дума за Славик, Льова.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 184
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)