Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Ами този „Сборник на Ялкара“? Къде може да бъде намерен? Известно ли е още нещо за него?
— В Преданията има само слухове за „Сборника“. Никой не го е съзирал. Дори не е ясно дали е една книга или цяла библиотека. Не се знае и на какъв език може да е написан. И с какви писмена. Но ако решиш да търсиш, иди в Уан Баре, където е древната й твърдина Хависард. Никой досега не е успял да проникне вътре. Лилис, извини ме за малко, но с Мендарк имаме да обсъдим наши си дела.
Талия се отдалечи с момичето към парапета около покрива. Двете си сочеха светлините на града и звездите.
— Ти май ще си тръгнеш скоро — подсмръкна Лилис.
— Така ми се струва.
— Ще ми липсваш.
— И ти на мен. — Талия я прегърна. — Но аз пак ще дойда.
— Какво друго искаш от мен? — попита Надирил. — Има много причини да си тук.
— Другото… — Мендарк подръпна нервно брадичката си. — Не знам дали изобщо има някакъв смисъл.
— Питаш се за неяснотите около Възбраната ли?
— Ти пък как се досети?
— Драги ми Мендарк, Преданията са част от задълженията ми. Само седмица след сказанието на Лиан научих какво е станало.
— Може ли да се е натъкнал на нещо важно? Дали някой е влязъл незабелязано в кулата?
Надирил се почеса по темето, осеяно с тъмни старчески петънца.
— И аз съм си блъскал главата над това през годините. Не намерих убедителни доказателства. Предпочитам да видя материалите, по които Лиан се е подготвил, само че Уистан ги е заключил и не могат да бъдат извадени до смъртта му.
— Ама че тъп мръсник! — избухна Мендарк. — Изкушавам се да ускоря това радостно събитие… — Срещна хладния поглед на Надирил и добави: — Но няма да го направя.
— А какви са твоите планове?
— Да издиря Тенсор и Огледалото.
— И после? Ще ти стигнат ли сили за развръзката?
— Не знам. Вече съм стар и отпаднал.
— Ако ти загубиш сили, кой ще продължи вместо тебе?
— Надявах се да е Талия. Толкова е способна…
— Но не й достига алчност ли?
— Вярно. Не иска всичко на света като мен и предшественицата ми Рула. О, тази Рула! Не е имало по-велик Магистър. И какво от това… Талия пък не е достатъчно загрубяла. Прекалено е загрижена за хората, а според мен това са два гибелни недостатъка за Магистъра.
— Аз не мисля така, но какво ли знам за тегобите на твоя пост?
Минаваха седмици. Мендарк не излизаше от недрата на Библиотеката, ровеше в прастари карти и документи. Ставаше все по-сприхав, защото не намираше нищо полезно.
За да го отбягва, Талия се разхождаше из Зайл, заприказваше търговци и съдържатели. Всички клюкарстваха с удоволствие. Войната бушуваше далеч от тях, пък и градът бе покоряван неведнъж. Тукашните хора се отличаваха с кротък нрав и издръжливост.
Свикна да излиза сама всеки ден в ранното утро. Лилис толкова се увлече в новото си призвание, че не намираше време за нищо друго.
С изгрева седна на скамейка пред любимата си гостилничка. Веднага излезе собственичката — белокоса, но не възрастна стройна жена с високи скули и красиво закръглено лице.
— Днес дойдохте още по-рано, мал — обърна се тя към Талия е почтителната дума за учен човек от чужди страни. — Какво да ви поднеса?
Скоро жената се върна с поръчаните дебели палачинки, поръсени с бахар и мускатово орехче, каничка черен сладък сироп и голяма купа гореща ванилена отвара.
— Това ще ви сгрее кръвта в хладното утро — обеща съдържателката.
Талия отпи от парещата течност. Поля със сироп палачинките и започна да ги поглъща настървено.
— Няма ли други клиенти засега? Какво става в Зайл?
Жената сви рамене.
— Войната е далеч, но пречи. А и сушата… задържа се трийсетина години. Нищо не расте. Впрочем западните области затъват от хилядолетие, засенчени от Туркад и други неприятни места. Някой ден пясъкът ще затрупа древния Зайл. Дори Голямата библиотека ще опустее.
— Тъжен ще е този ден.
— Ето какво ни остана от древната слава.
— Голямата библиотека още е гордостта на цял Сантенар — опита се да я утеши Талия.
— Дори да е тъй, Сантенар не си прави труда да я поддържа. Краят на Зайл е тъй сигурен, както и че Сухото море е пустиня. Не знаете ли онова присмехулно предсказание: „Чак когато прибоят на Перионско море загърми отново по прекрасните брегове на Катаза, Зайл ще се въздигне.“
— Катаза ли? Не беше ли голям остров насред морето?
— Ами да, само че сега е насред пустинята.
Нова мисъл порази Талия. Вилицата й застина във въздуха. Побърза да я остави, допи си чашата и извади монета от кесията си.
— Не ви ли харесаха палачинките? — посърна съдържателката.