Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Но защо да не го възпреш? — трепна гласът му. — Ти и Селиал бихте могли да…
— Ръцете ми са вързани, летописецо. Някога с Тенсор бяхме близки и е немислимо да му посегна. Не мога да сложа край на живота му, а това е единственият начин да бъде възпрян.
— Селиал е силна — видях как му наложи волята си на процеса срещу Каран в Шазмак. Той й се подчини.
— Така беше преди да загубим Шазмак — отвърна Малиен толкова тихо, че Лиан напрегна слух, за да я чува. — Тенсор е по-непреклонен отвсякога. А Селиал… животът и надеждите й са изпепелени. — Малиен помълча. — Ти сам каза, че не ни достига смелост. — Тя пусна ръката му и Лиан разтри изтръпналите си пръсти. — Още не познаваш добре историята ни…
— А ми се иска! — възкликна той, любопитството му веднага надделя.
— Толкова често сме се проваляли заради ежби помежду си, особено когато кароните завзели нашия свят, че сега и мисълта за такъв сблъсък ни плаши. Стигнахме до другата крайност в глупостта си. За да възпрем Тенсор насила, трябва първо да се преборим с традиция, вкоренявала се в нас две хилядолетия. А мощта му просто не е за вярване — всички вкупом не сме му равни по сила. Опитаме ли се да го заставим, ще използва срещу нас заклинанието, опустошаващо ума. Паднал е дотам, че ще е готов да ни изтреби, ако застанем на пътя му към безумната цел. Слабите, летописецо, трябва да бъдат лукави. Затова ще си послужа с тебе. Какво решаваш?
— Ще ти се подчинявам — смънка той.
Изобщо не желаеше да мисли какво може да го сполети заради този съюз.
— Добре — искрено му се усмихна Малиен. — Сега трябва да тръгвам.
— А как щеше да постъпиш, ако бях отказал?
Винаги предпочиташе да знае какви са другите възможности… и последствията от тях.
Малиен спря между двете колони на входа.
— Според мен Каран би разбрала защо съм те пожертвала, макар че никога нямаше да ми прости — кротко промълви тя. — Щях да кажа на Баситор, че носиш клеймото.
ТРЕТА ЧАСТ
32. Към Фаранда
— Сега ще ви изслушам — промълви Надирил, когато паниците бяха отнесени и сменени с нови. — Не пропускайте нищо в разказа си, а аз ще добавя каквото знам. После, Мендарк, ще ми зададеш въпросите си, ако все още искаш.
Мендарк и Талия споделиха всичко, което знаеха. Лилис слушаше напрегнато, без да се обажда. Лицето й бе огряно от сияещата й усмивка, но честичко се навъсваше и стискаше зъби. Талия предположи, че я спохожда гаден спомен от живота на улиците.
С падането на мрака усетиха и хлад. Прислужникът донесе наметало и за Надирил, и за всекиго от гостите му, но Мендарк остави своето на облегалката.
— Лоша работа — промърмори Надирил накрая. — Значи само ти, аз и старият Уистан сме предани на поставената цел, а аз съм безполезна развалина.
— Не е лъжа! — отсече Мендарк.
Библиотекарят не се засегна.
— Ще се опиташ ли да създадеш наново Съвета?
— Орстанд е незаменима. Дори и Хения… макар да е коварна зейнка!
— Имаш Талия — напомни Надирил.
Жената като че понечи да възрази.
— Твърде млада е — изпревари я Мендарк и Лилис се начумери.
— И ти бил млад като нея, когато си влязъл в състава на Съвета.
Сълзящите на очи на Надирил се взряха в Талия, като безмълвно задаваха въпрос. Тя леко изви вежди, но старецът пак се обърна към Мендарк.
„Не искам да ме товарят с това — мярна се в ума й. — Когато всичко приключи, прибирам се у дома и не вярвам да дойда отново.“
Талия въздъхва шумно.
— Други времена бяха — не отстъпваше Мендарк.
— Ти знаеш най-добре — невинно му се усмихна библиотекарят.
— Стига с това ехидство и лукави подмятания — подразни се Мендарк. — А ти къде беше, когато се нуждаех от тебе през последните години?
— Ей тук си бях — със същата неприветливост се сопна Надирил — и чаках да ме потърсиш.
— Не си участвал в среща на Съвета от цяло десетилетие.
— Съветът не се занимаваше с нищо друго, освен с приказки. А аз бях необходим в Библиотеката, за да имам отговор на твоите въпроси, когато най-после благоволиш да ги зададеш. Да пътувам два месеца, за да изслушам поученията ти какъв е моят дълг? Въпреки всичките си недостатъци Тилан е бил прав! И възходът на Игър, и падението на Туркад тежат на твоята съвест.