Кралицата на Юга

Тогава нещата започнаха да се объркват. Раймундо Давила Пара не беше дискретен човек. Не му прилягаше да доживее до старини, затова предпочиташе да изживее всичко бързо. От нищо не му пукаше, както казват планинците. И най-вече го погубваше голямата му уста, тя в крайна сметка погубва и акулите. Като последен глупак се хвалеше с извършените подвизи и с тези, които предстояха. Обичаше да казва: по-добре пет години да живея като цар, отколкото петдесет в хомот. Така, лека-полека, до ушите на Батман Гуемес започнали да достигат слухове. Гуеро мамел, като прекарвал и своя стока наред с чуждата, възползвал се от пътуванията, за да прави и собствени сделки. Стоката му я подсигурявал бивш полицай — Гуадалупе Пара, познат още като Лупе ел Чино или Чино Пара, който бил негов братовчед и имал връзки. Обикновено ставало дума за кокаин, конфискуван от полицаите, те хващали двадесет килограма, декларирали пет от тях, а останалите пускали в обращение. Това било много, ама много лошо, не това, дето вършели хората на реда, а това, че Гуеро си въртял собствен бизнес. Защото вече вземал куп пари за работата си, а правилата са си правила, и да правиш частни превозвания в Синалоа, зад гърба на шефовете, е най-сигурният начин да си навлечеш неприятности.

— Когато живееш опасно — отбеляза Батман Гуемес онази вечер, с бира в едната ръка и чиния печено месо в другата, — трябва да работиш честно.

Накратко: Гуеро много си отварял устата, а и гадният му братовчед не се оказал стока. Безогледен, мърляч и глупак, Чино Пара бил от онези идиоти, които наемаш да прекарат камион с кокаин и те ти докарват камион с пепси-кола. Натрупал бил дългове, имал нужда да смърка кока на всеки половин час, падал си по големи коли, а жена си и трите дечица бил настанил в луксозна къща в най-скъпата част на „Лас Кинтас“. И за капак: зелените гущери заминавали така лесно, както идвали. Двамата братовчеди решили да сътворят една собствена операция, с размах: превозването на една пратка, която хората на реда държали скрита в Ел Салто, Дуранго, и за която имало купувачи в Обрегон. Както обикновено, Гуеро летял сам. Възползвайки се от едно пътуване до Мексикали с четиринадесет кутии от свинска мас, всяка една от тях напълнена с двадесет килограма хероин, той се отбил, за да вземе петдесет килограма от райския прах24, всичкият надлежно опакован в пакети. Но някой го издал, а друг решил да му подреже крилцата.