Кралицата на Юга

Гуеро не беше лошо момче. Смел, изпълнителен, представителен. Приличаше на Луис Мигел21, но по-слаб и по-жилав. И голям веселяк. Душа човек. Раймундо Давила Пара харчел парите веднага щом ги спечелел, или почти веднага, бил щедър с приятелите си. Двамата със Сесар Батман Гуемес осъмвали неведнъж сред музика, пиене и жени, докато отпразнували успешни операции. Дори по едно време били близки приятели: кръвни братя, както казваха в Синалоа. Бил американец от мексикански произход, роден в Сан Антонио, щата Тексас. Започнал много млад. Прекарвал трева в коли за САЩ. Неведнъж пътували заедно през Тихуана, Мексикали или Ногалес, докато американците не се погрижили да ги приберат за известно време в затвора там, на север. Сетне Гуеро се заинатил да лети. Имал някакво образование и си платил курсовете за гражданска авиация в старото училище на булевард „Салата“. Като пилот беше добър, най-добрият, призна Батман Гуемес, поклащайки одобрително глава. Нямаше страх от нищо — най-подходящият човек за нелегални приземявания и излитания на малките писти, скрити в планината, или за полети на ниска височина, за да се избягват радарите на полусферичната система, контролираща въздушните пътища между Колумбия и САЩ. Истината е, че „Чесна“-та му бе сякаш продължение на ръцете и нрава му. Можеше да се приземи където и да е, когато и да е и това му спечели слава, пари и уважение. Приятелите в Кулиакан с право го наричаха „Краля на късата писта“. Дори Чалино Санчес, който също му беше приятел, бе обещал му да напише песен с това заглавие: „Краля на късата писта“. Но на Чалино му видяха сметката без време, Синалоа не е здравословно място, и така Гуеро си остана без песен. При все това, с или без песен, никога не му е липсвала работа. Кръстникът му, дон Епифанио Варгас, голям наркобос, ветеран от планината, с много добри връзки, твърд и точен, контролираше „Нортеня де Авиасион“, частна компания със самолети „Чесна“, „Пайпър Команч“ и „Навахо“. Под прикритието на компанията Гуеро Давила извършваше нелегални полети с товари от двеста или триста килограма, преди да се включи в големите сделки от златната епоха, когато Амадо Карильо си спечели прозвището „Господаря на Небесата“, като организира най-големия въздушен мост в историята на наркотрафика между Колумбия, Южна Калифорния, Синалоа, Чихуахуа и Халиско. Много от мисиите, осъществени от Гуеро, бяха за отвличане на вниманието. Той действаше като примамка на екраните на наземните радари и на тези в самолетите „Орион“, натъпкани с техника и екипажи от гринговци и мексиканци. Не само отвличаше вниманието, а и се развличаше, защото това го забавляваше. Спечели страшно много, като рискуваше живота си в полети на предела на разума, дневни и нощни. Немислими маневри, приземявания и излитания на две педи от земята на невероятни места, всичко с цел да отклони вниманието от големите самолети — „Боинг“, „Каравел“ и „DC8“. Последните бяха закупувани от трафикантите с общи средства и превозваха за едно пътуване от осем до десет тона, със съучастието на полицията, Министерство на отбраната и самото мексиканско правителство. Бяха щастливите времена на президента Карлос Салинас, с наркотрафика в сянката на Лос Пинос. Много щастливи години и за Гуеро Давила: празни самолети, без товар, за който да носи отговорност, игра на котка и мишка с противници, които никога не можеха да бъдат купени изцяло. В тези полети залагаше живота си на карта. Или пък рискуваше да се сдобие с дълга присъда, ако го хванеха гринговците.