Кралицата на Юга

Една нощ в „Дон Кихот“, изпълнена с музика и цигарен дим, докато пиехме бира и текила, след като бяхме изслушали дебелашките вицове на Педро Валдес, а преди това гледахме Енрике, чийто глас излизаше от корема и Чечито, неговата кукла, пристрастена към кокаина, Елмер Мендоса се наведе през масата и посочи един едър, мургав мъж, с очила. Той пиеше, заобиколен от голяма група хора, от ония, които никога не свалят саката или якетата си, сякаш навсякъде им е студено. Бяха с ботуши от змийска или щраусова кожа, колани с украса от пита от по хиляда долара, със сламени или бейзболни шапки със знака на „Томатерос“ от Кулиакан и с много дебели златни вериги по вратовете и ръцете. Бяхме ги видели да слизат от два много големи джипа и да влизат в заведението като у дома си. Охраната на вратата ги поздрави раболепно и не ги претърси, както останалите клиенти.

— Това е Сесар Батман Гуемес — каза Елмер тихо. — Известен наркобос.

— Има ли песни за него?

— Няколко — моят приятел се смееше, докато отпиваше. — Той уби Гуеро Давила.

Останах със зяпнала уста, загледан в групичката. Тъмни лица, сурови черти, големи мустаци и очевидно опасни. Бяха осем души, бяха дошли преди петнайсетина минути и бяха изпили двадесет и четири кутии бира. Току-що си поръчаха две бутилки уиски „Бюкенън’с“ и още две „Реми Мартен“. Балерините напуснаха сцената и се присъединиха към тях — нещо необичайно за „Дон Кихот“. Група изрусени хомосексуалисти — локалът се пълнеше с гейове в последните часове на нощта и те се смесваха без проблеми с клиентелата — им отправяха многозначителни погледи от съседната маса. Въпросният Гуемес им се усмихваше лукаво, много мъжки, а после викаше сервитьора, за да плати питиетата им. Истинско мирно съвместно съществуване.