Кралицата на Юга

Не стреля. Онзи шум от разпадащи се трески задържа показалеца й неподвижен на спусъка. Усещаше студ в стомаха и по голите си крака, когато, без да престава да държи на мушка Поте Галвес, отстъпи назад в леглото, с лявата ръка натъпка дрехите, бележника и коката в сака. Докато правеше това, погледна с крайчеца на окото Гато Фиерос, който продължаваше да потръпва на пода, притиснал окървавени ръце към лицето си. За миг си помисли да обърне към него оръжието и да го довърши с един изстрел. Но другият убиец стоеше на вратата, с протегнати ръце, с револвер в колана и Тереса беше напълно сигурна, че ако престанеше да се цели в него, тя щеше да отнесе куршума. Така че взе сака и стиснала здраво „Добле Агила“-та в дясната си ръка, стана от леглото. Първо Пинто, после Гато Фиерос, реши накрая тя. Това бе правилната последователност и ударът по шкафа — тя наистина му бе благодарна за него, — не беше достатъчен, за да промени нещата. В този момент забеляза, че очите на мъжа срещу нея четяха мислите й, устата под мустаците прекъсна изречението си по средата — сега до слуха й стигаше неясен шепот. Тя стреля за трети път, но секунда по-рано Потемкин Галвес, с изненадваща бързина за пълен като него мъж, вече се беше втурнал към входната врата и по стълбите, хващайки пистолета си. И тя изстреля четвъртия и петия куршум, преди да си даде сметка, че е напразно и че може да остане без муниции. Не тръгна след него, защото знаеше, че наемният убиец не можеше да си отиде по този начин. Щеше да се върне много скоро, нейното предимство беше чисто стечение на обстоятелствата и срокът му щеше скоро да изтече. Два етажа, помисли си тя. И положението все още не е по-лошо от вече познатото. Отвори прозореца на спалнята, наведе се към вътрешния двор и различи долу в тъмнината дървета и храсти. Забравих да довърша гадняра Гато Фиерос, сети се тя прекалено късно, докато вече скачаше в празното пространство. После клоните и храстите одраха краката, бедрата и лицето й, докато падаше сред тях. Стъпалата я заболяха от скока на земята, сякаш костите й се бяха раздробили. Стана, накуцвайки, изненадана, че е жива и побягна боса и гола от кръста надолу между паркираните коли и сенките на двора. Накрая спря, по-надалеч, останала без дъх. Приклекна, а сетне се свлече до една полуразрушена ограда. Освен смъденето на одраните места и раните, които си бе направила при тичането с боси крака, усещаше и неприятно парене между бедрата си. Пресният спомен я разтърси, тъй като другата Тереса Мендоса току-що я бе напуснала. Беше останала сама, без никой, комуто да приписва своите чувства и преживявания. Изпита остра нужда да уринира и го направи така, както си стоеше, клекнала и неподвижна, треперейки като в треска. Фаровете на един автомобил я осветиха за миг: стискаше сака в една ръка и пистолета в другата.