Реката на тайните [bg]

— Чакай малко — рече Хари. — Забравих да изплатя сметките ти преди няколко седмици и оценителите от банката дойдоха да ти вземат мебелите. Казаха, че мога да купя големия телевизор за стотина долара.

— Понякога си мисля, че си загубил не само крака си, но и чувството си за хумор.

Единият крак на Хари бе ампутиран под коляното. Той казваше, че било резултат от нещастен случай през годините му в търговската флота. Само Мърсър и още няколко души знаеха истината.

— Всеки знае, че чувството за хумор е в задника — изсумтя Хари. — Мислех, че ще си дойдеш за няколко дни. Уредил съм всичко. Наех страхотна стриптийзьорка, която ще се облече като ченге. Щях да те чакам окован в белезници за кражба на котка.

— Забавих се в Юта и заминах направо за Париж. Съжалявам, че съм объркал плановете ти.

Хари се засмя сладострастно.

— Не бих казал. Преди да си тръгне, стриптийзьорката ми остави белезниците в знак на благодарност.

Мърсър не се съмняваше в историята на Хари. Това беше нещо, което осемдесетгодишният старец би направил. Но образът на възрастния мъж с увиснали атрибути и коремче със сексапилна стриптийзьорка беше отблъскващ и Мърсър бързо го прогони от съзнанието си.

— Дала ти ги е от съжаление, приятелю.

— Не бъди язвителен с мен само защото не си чукал от месеци.

— А ти не си чукал от Втората световна война.

— Е, прибираш ли се? — попита Хари, без да обръща внимание на забележката.

— Не. Искам да се махнеш от жилището ми за няколко дни. — Мърсър му обясни какво е преживял през последните няколко часа. — Изпратих дневника в бара на Дребосъка, но ако китайците разберат кой съм и отидат в дома ми, не трябва да си там.

— Забрави. Смяташ, че ще се откажа от триетажната ти къща и ще се прибера в малкия си апартамент, за да можеш да четеш някаква стара книга? Дай им проклетия дневник.

— Знаех, че ще проявиш разбиране. Ще ходиш ли в „При Дребосъка“?

— Не. Дуби Лапойнт ще пази бара. Ние с Дребосъка, Джон Пиджън и Рик Халак отиваме на баскетболен мач в Джорджтаун.

— Кажи на Дребосъка, че дневникът ще пристигне. Накарай го да го скрие на сигурно място. Може би ще се наложи да ми го изпрати в Панама.

— Добре. — Тонът на Хари стана сериозен като на Мърсър. — Нещо друго?

— Да. Не ми кради пиенето, когато си тръгнеш.

— Съжалявам, Мърсър. — Хари повиши тон, сякаш ясната връзка изведнъж се изпълни със статичен шум. — Връзката се разпада. Какво каза? Искаш да взема пиенето? Добре. Ще го пазя с черния си дроб.

— Ще ти се обадя след два дни.