![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Пробата се втвърди. Тя я върна отново върху апарата и я отряза от другата страна. След миг вече имаше тънък отрез от камъка, с дебелина около половин милиметър, идеален, без никаква пукнатина или нащърбване. Мелъди бързо разтопи смолата, пусна шлифа и отряза още дузина малки парченца, всяко предназначено за различен вид изследване. После взе едно, сложи го в епоксидна смола в друг манипулатор, включи абразивния диск, докато получи красив, прозрачен дюншлиф, малко по-дебел от човешки косъм. После го постави върху предметно стъкло и го нагласи на масичката на поляризиращия микроскоп, включи микроскопа и опря очи в окуляра.
С бързо регулиране на фокусиращите бутони пред погледа й се разкри цветна дъга, цял един кристален свят на красота. Невероятното великолепие под окуляра на поляризиращия микроскоп винаги спираше дъха й. Дори най-скучната и еднообразна скала криеше душа. Тя даде увеличение трийсет пъти и започна с ъгъл на поляризация трийсет градуса, като всяка промяна предизвикваше нов водопад от цветове в пробата. Първият тур беше чисто естетически; бе като да гледаш през прозорец със стъклописи, по-красиви от тези в Шартърската катедрала.
Когато премина на 360 градуса на поляризация, Крукшанк почувства, че сърцето й ускорява. Това бе наистина невероятен образец. След една пълна серия тя увеличи сто и двайсет пъти. Структурата беше толкова фина, толкова перфектна — направо удивителна! Сега вече можеше да разбере защо е тази секретност. Ако имаше налице повече от това нещо — а със сигурност беше така, — щеше да е свръхважно да пази тайна. Беше зашеметяващ удар, дори и за човек толкова известен като Корвъс.
Тя се дръпна от лещите, внезапно осенена от нова мисъл. Това можеше да се окаже точно средството, от което тя се нуждаеше, за да я изстреля до мечтания стол в служебната йерархия. Стига само да изиграеше картите си правилно.
12.
Манастирът „Христос в пустинята“ се намираше на двеста и четиридесет километра нагоре по Чама ривър, навътре в пустинята Чама и успоредно на огромния корпус на Меса дел Виехос, Платото на Древните, което маркираше началото на местността на високите плата. Том шофираше нагоре по пътя към манастира мъчително бавно, беше му неприятно да подлага на изтезание безценния си Шевролет по един от пътищата с най-лоша слава в Ню Мексико. Пътят бе с толкова много дупки, че изглеждаше като бомбардиран и имаше участъци от перваза, които заплашваха да разхлабят всички болтове в автомобила ти и да ти изкъртят зъбите. Говореше се, че монасите харесвали този път.
След нещо, което приличаше на пътуване до края на света, Том забеляза тухлената църковна кула, която се издигаше над хвойните и лавандулата. Постепенно пред погледа му се разкри останалата част от бенедиктинския манастир — грозд от кафяви тухлени постройки, пръснати без ред върху ивицата земя над наводняваните райони на реката, там, където Рио Галина се съединява с Рио Чама. Разправяха, че това е най-уединеният манастир в света.
Том паркира пикапа си на мръсното асфалтово каре и тръгна по пътеката към манастирския магазин. Чувстваше се неловко при мисълта как ще отиде да моли монаха за помощ. До слуха му достигна слабият звук от пеене, който се носеше от църквата, примесен с дрезгавите крясъци на ято свадливи сойки.
Магазинът беше празен, но камбанката на вратата издрънча, когато Том я отвори и от вътрешността се показа един монах.
— Здравейте — кимна Том.
— Добре дошли. — Монахът седна на високата дървена табуретка зад тезгяха. Том пристъпи, загледан в скромните продукти, предназначени за манастира: пчелен мед, изсушени цветя, ръчно копирани карти, дърворезби.