![Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/5/tristan-i-izolda-ranni-tvorbi-bg-download.jpg)
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Колективният образ на тримата барони е далечен отзвук от стар мит. Такова е мнението на Роджър Ш. Лумис, който вижда в тях приемници на тримата великани от уелския разказ от X век. Там героят Дрист се сражава с тях, за да освободи принцесата на Хебридските острови15. Въпросните великани също са троица без индивидуализирани съставки.
В контекста на литературните творби за Тристан и Изолда троицата се явява избледняла реплика на триадата. Тя допринася за равновесието на силите в организацията на действието. В случая бароните се противопоставят на влюбените. Всеки път, когато Тристан и Изолда се сдобряват с Марк, бароните се заемат да ги скарат. Като сила на отрицанието бароните са обърнати изцяло навън. Между тримата няма вътрешно съперничество.
Ето как персонажите от троицата и от триадите свидетелстват за по-стар митичен субстрат във фабулата на романа. Тези далечни седименти се проявяват в повествованието посредством техника, която напомня за изразните средства в комиксите. Подобно на художниците на комикси, които изобразяват жеста или движението като наслагват многократно една до друга почти същата фигура, старите разказвачи множат фигурите на двойниците или на дубликатите, за да подскажат определено развитие на смисъла, а дори и за да подчертават резки смислови обрати. Понякога вникването в отживелиците позволява да разберем по-добре модерността.
Зад мултипликацията като изразно средство се крият и по-дълбоки намерения. Първите автори на романи вече са знаели нещо, което днес гръмко огласяваме със самочувствие на откриватели: човешката идентичност е множествена, променяща се и делима. Доколкото старите разкази не прекрачват прага на индивидуалното, доколкото техните персонажи са по-скоро носители на общи ценности, отколкото характери с вътрешен мир, троиците и триадите в тях са средство за изобразяване на многоликата човешка природа.
За сметка на това тристранните отношения, протичащи в рамките на любовния триъгълник, разкриват нови перспективи за изследване на човешката душевност в една по-близка до реалността социална среда. Преходът от троицата през триадата към триъгълника свидетелства за еволюцията на литературата, настъпила с появата на романа: типологията отстъпва място на психологията. Разбира се, тази тенденция няма да бъде нито линейна, нито еднопосочна. Но по каквито и пътища да поемат бъдещите разказвачи, романът вече е открил нова територия за изобразяване на човешките страсти в сблъсъка им със социалните норми. Романите за Тристан и Изолда очертават ярко тази нова територия.
Видяхме как страстта на Тристан и Изолда се ражда от въздействието на свръхестествена сила. Впоследствие свръхестественото отпада. Остава свободната воля на влюбените. Тя ще определя техните действия — неизменно преодоляващи всички препятствия. Ала любовта не се свежда само до волеви действия и до желанието за близост до любимото същество. Любовното чувство обсебва въображението, парализира волята и ражда халюцинации, откъсващи влюбения от реалността. Но реалността не остава безучастна. Реалността, това са другите. Те произнасят своята присъда над любовта, която ги е пренебрегнала. Накрая любовта губи битката с реалността. И намира последно убежище в поезията. Там митът за Тристан и Изолда пребивава трайно, обогатяван, преобразяван, приеман с нови очи от епохи, общности и индивиди.
Стоян Атанасов
Берул
Роман за Тристан16
15
Цит.съч. в бел. № 3.
16
Повечето издатели на творбата на Берул я озаглавяват Роман за Тристан. Всъщност ние не знаем дали романът на Берул е имал заглавие и какво е било то. Същото се отнася и за романа на Томас, а и за други литературни трактовки на мита за Тристан и Изолда. Под „роман“ следва да разбираме сравнително дълъг разказ за приключения и любов, написан на простонароден език. Няма сериозни основания името на Изолда да отсъства от заглавието. Но в случая се придържаме към вече утвърдилата се традиция.
17
Ст. 1: По всяка вероятност джуджето Фросен е съобщило на крал Марк за тайната среща между Изолда и племенника му. Скрит в бора, под който Изолда и Тристан разговарят, Марк подслушва с убеждението, че е невидим. Всъщност, на лунната светлина сянката му се отразява във водата на извора. Тристан и Изолда я забелязват, без да го покажат. Но всичко, което си казват, е комедия, предназначена за Марк.
18
Ст. 25: Думите на Изолда са двусмислени и по същество светотатствени. От една страна, читателят знае, че Изолда е отдала девствеността си на Тристан, а не на Марк, както кралят си мисли. От друга, позоваването на Бог като върховна инстанция на истината с цел да се утвърди явна неистина е клетвопрестъпничество. Очевидно представата на Берул за християнския Бог не се вписва в официалния морал, застъпван от християнската църква.
19
Ст. 26: Берул използва думата „felons“ (в българския превод „измамниците“, „подлеците“), която във феодалния контекст означава васал, изменил на своя сеньор. Изолда има предвид тримата барони, върли врагове на влюбените. Те ще бъдат назовани с истинските им имена много по-късно (ст. 3140–3141). Дотогава прилагателното „измамници“ ще служи за тяхно нарицателно име.