Дар за бурята [bg]

Нарочно използва думата „покорен“, знаейки, че ще му прозвучи като най-жестока обида. Берасатеги прекара леко пръсти по стиснатите си устни, недвусмислен жест, че се въздържа от отговор.

— Значи, някаква нещастна болна жена подготвя бягството си от престижна клиника и убеждава знаменит психиатър и как го казахте, блестящ режисьор постановчик да участва в нескопосан план за бягство, при който в крайна сметка тя бива повлечена от реката, а вие се озовавате зад решетките. Позволете ми да ви кажа, че този път не сте били на висота.

— Напълно грешите — самодоволно отвърна той, — всичко мина според очакванията ми.

— Всичко?

— С изключение на изненадата с малкия, но това не беше моя грижа. Ако аз трябваше да свърша работата, щях да знам.

Берасатеги като че ли бе възвърнал обичайното си самообладание. Амая се усмихна.

— Вчера посетих баща ви.

Докторът пое дълбоко въздух, докато напълни дробовете си, след което бавно го изпусна. Темата не му беше приятна.

— Няма ли да ме попитате как е? Не ви ли интересува? Не, разбира се. Той е просто един старец, когото сте използвали, докато откриете гробовете на майру[7] от моето семейство.

Берасатеги стоеше безучастно.

— Сред костите, подхвърлени в църквата, имаше няколко по-различни, които онзи дивак Гаридо не е имало как да знае къде да намери. Това е било известно само на човек, разговарял с Росарио, защото никой друг освен нея не е разполагал с тази информация. Къде е това тяло, доктор Берасатеги? Къде е погребано?

Той наклони глава на една страна и устните му се разтегнаха леко в самодоволна усмивка, която показваше колко много се забавлява.

Следващото изречение на Амая изтри усмивката му.

— Баща ви се оказа доста по-словоохотлив от вас, разказа ми, че никога не сте оставали да нощувате при него, отивали сте в хотел, само че ние проверихме и знаем, че това не е вярно. Ще ви кажа какво мисля. Мисля, че имате друг дом в Бастан, тайна квартира, безопасно скривалище за нещата, които никой не бива да вижда, от които не можете да се отървете. Там сте завели майка ми през онази нощ, там тя се е преоблякла и по всяка вероятност се е върнала, след като ви заряза в пещерата.

— Не знам какво имате предвид.

— Имам предвид това, че Росарио не се е преоблякла в къщата на баща ви, нито в колата ви и че между излизането ви от болницата и нахлуването в дома на леля ми, има отрязък от мъртво време, време, през което вие хубаво ни забаламосахте със „сувенирите“ от вашия апартамент, време, през което е трябвало да отидете някъде. И то не в дома на баща ви. Докторе, наистина ли се опитвате да ме убедите, че човек като вас не е предвидил тази вероятност? Не ме обиждайте, достатъчно интелигентна съм, за да не ви повярвам, че сте действали така глупашки, без предварително начертан план…

Този път му се наложи да затисне устата си с две ръце, за да възпре желанието да заговори.

— Къде е тази къща? Къде я заведохте? Жива е, нали?

— Вие как мислите? — изненадващо попита Берасатеги.