Дар за бурята [bg]

9

Оскъдната светлина и черното облачно небе над Памплона, дало повод на местните жители да прекръстят града Мордор[8], в Бастан бяха заменени от друг, по-ясен и по-размит небосвод, забулен от лека, сияйна омара, която дразнеше очите и разхубавяваше пейзажа с някакво особено сияние, но пък пречеше да се вижда в далечина. Полицейското управление в Елисондо беше необичайно притихнало в сравнение с предния ден, а като слезе от колата, Амая забеляза, че тишината е обгърнала като плащ цялата долина, поради което дори тук, на високото, до ушите ѝ достигаше ромонът на реката в язовир „Чокото“, въпреки че почти не го виждаше, полускрит зад вековните каменни къщи на Елисондо. Тя обърна глава към кабинета: половин дузина снимки на люлката, на мечето, на трупа в раницата, в която Валентин Еспарса се готвеше да го отнесе, и на празния ковчег, от който бе откраднал тялото на дъщеря си, както и отворения върху бюрото ѝ доклад на съдебния лекар. Сан Мартин потвърждаваше, че момиченцето е починало от задушаване. Формата и размерите на мечешкото носле идеално съвпадаха с червения отпечатък върху челцето на малката, белите влакна, открити в ъгълчето на устничките, също бяха от мечето. Следите от слюнка по личицето на бебето и по козината на играчката бяха от самото дете и от Валентин Еспарса, а острата и противна миризма на играчката се дължеше на третата следа, чийто произход все още не беше установен.

— Това не е окончателно — поясни Монтес. — Бащата винаги може да заяви, че е целунал малката на сбогуване, преди да я остави в дома на тъщата.

— Когато Сан Мартин ми каза за слюнката, попитах бабата къпала ли е бебето, преди да го сложи да спи, и тя ми отговори, че го е къпала. Значи, ако е имало остатъци от слюнката на родителите, къпането е щяло да ги заличи — обясни Амая.

— Един адвокат би могъл да заяви, че в даден момент Еспарса е целунал мечето, с което е била задушена малката, и от там слюнката се е пренесла върху кожата на детето — обади се Ириарте.

Сабалса изви учудено вежда.

— Какво? Не е толкова странно — оправда се Ириарте, търсейки подкрепата на Амая. — Когато бяха малки, моите деца ме караха да целувам всичките им играчки.

— Това бебе е било на четири месеца, не вярвам да е поискало от баща си да целуне мечето, а Еспарса не отговаря на типа хора, които правят подобни неща. Бабата заяви, че рядко се качвал на горния етаж, че онази вечер останал в кухнята да пие бира, докато те с дъщеря ѝ подготвяли малката за сън — каза Амая и взе една от снимките, за да я разгледа по-внимателно.