Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
Но и другия извод. Въпросът е да се отблъсне ли дори едно живо човешко сърце? Нима не ни учи на същото нашият свят Орден? Исус Великолепният иска от нас да славим Господа не само с молитва, а и с изкуство — с музика, с образи. Спасявайки безумно влюбените чрез творческо вдъхновение, дъщерята на Санкта Чечилия може да спечели и слава за Господа. Ето, чрез този човек сега светицата ми откри пътя! Аз ще създам един център на Славата Божия, в който ще има все повече концерти, литературни вечери, прожекции, изложби, представления. Нека светът види какво може Непорочният! Ние ще бъдем свързани с неразривно приятелство и беззаветна любов — любов платонична, чиста, божествена. И колкото по-невъзможно е за ония, които ме обичат, да се приближат до плътта ми — толкова по-вулканично ще кипи тяхното вдъхновение; толкова по-могъщо ще превръщат те своето плътско въжделение в изкуство. Исусе, любими мой, аз ще ти остана вярна! Аз няма да се оженя за никого, за да не отблъсна стотиците таланти и гении, които съм призвана да водя по пътя към Тебе — по лъчезарната пътека на Исуса Великолепния. И чрез тях — хиляди и хиляди нещастници, жадни за красотата на Истината!
Вселюбомъдра майко Чечилио! Вдъхни ми сили да овладея сладката премала, когато си представям срещата с този вълшебник на словото. Казват, че бил млад и хубав… Ах, Господи! Защо снощи ми се стори, че портретът над леглото ми се усмихна?… Кой си ти, Клаудио Ариени?
„Аз съм оня, когото очаква душата ти от незапомнени времена и с когото си призвана да положиш основите на Царството Божие на земята! Приеми ме, прекрасна, защото аз те обичам и ти ме обичаш с най-силната обич на тая земя. Не си ли спомняш?“
„Ах, Господи Исусе Христе! Боже мой, всеки момент ще се побъркам! Кой говори така ясно и сладко в сърцето ми? Аз губя съзнание, Господи, причернява ми пред очите! Ах, може би всеки момент ще се побъркам! Как ще изляза сега оттук да се запозная с него? Ето, вече два пъти майка Констанца ме вика и тропа на вратата ми… Господи, Господи на силите! Домине ностро, Спиритус Санктус — спаси душата ми! О, аз загивам, Сеньоре — аз, гордостта на кардиналските родове и на светата вяра!…“
От вечерното небе въздъхна сладка прохлада през огромните прозорци на Санкта Палассо. Римските пинии издигаха ръце в гореща и страстна молитва за спасение, а дърветата в парка тръпнеха и вече започваха да събличат разкошните си дрехи — макар все още с голяма съпротива — под напора на октомврийския вятър. Всичко земно е преходно, всяко цъфтене и зреене отдавна бяха изчезнали, и сега, в изтръпналата вечер, ръцете на съдбата започваха да брулят първите листа на многоцветните есенни илюзии.Мечтите на чистата красота все още здраво се държаха о вейките на яворите и трепетликите, на дивия кестен и канадската топола — но вече трепереха с всичка сила. Още две седмици — и разсъблечената градина щеше да остане насаме със съдбата си — сама с огромната си и истинска любов — насаме с Истината. Зад полуоткрехнатата врата Вероника Ломбарди за пръв път през живота си нямаше сила да излезе. А небето бе станало по-червено от кръв.
За пръв път чу повече от един глас:
„Приеми я, Аароне, тъмен син на Незнайния! За синовете на Нощта няма забранена наслада. За тях всичко е възможно, всичко е достъпно. Приеми я — и я изхвърли като непотребна черупка на бунището на живота… Ето, сега само с едно кимване на главата ти ще имаш най-желаната италианка в Рим. Плати на горделивите с фалшивото злато на прославата и позора! Няма насилие и съдба за ония, които сами не ги раждат за другите!“
„Приеми я, Ауриене, сине на светлината! Сине на зората и изгрева! Това е Онази, с която след един месец и четиринадесет дни трябва да посрещнете поредната черна вълна на Вакуума и да превърнете порцията раздвоена енергия в Единна. Само един работник имам сега в Европа освен тебе, който владее това изкуство. Ако не работеше той, Европа досега отдавна да е потънала. Но сегашното земетресение може да е катастрофално. Само един воин няма да стигне. Нужни са най-малко двама. Подготви твоята свещена съпруга за великата мисия, която ви се възлага, защото броени години остават до окончателната победа над Черното Слънце! Затова вакуумните му имплозии през тези години ще стават все по-мощни и отчаяни. Но това са само предсмъртните му гърчове. Заедно с душите, които са негови, то ще остане да спи 12 милиарда години някъде далече назад, в 13-та сфера. А вие ще минете в Новия Свят. Там мисъл, чувство и действие са единни и те са за всички.“