Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Сеньоре, разкажете ни нещо за себе си! — искреше с цялата си същност благородната домакиня — многоуважаваната и достолепна сеньора Констанца Ломбарди. — Та вие направихте цяла революция! Ето, гостите вече пристигат, а госпожицата се е затворила в стаята си и чете и препрочита вашата статия, може би за стотен път вече. Още от първите редове тя заяви, че нищо не разбира от изкуствознание и че вашият стил и мислене били нещо фантастично. А отзивите на нейните професори за досегашните й работи не са никак лоши — те дори я считат за голямата надежда на художествената критика.
— Ами, ами!… — стеснително, но с достойнство отговори сеньор Ариени. — Дребна работа. Това явление изисква сериозен анализ, а не някаква си статийка като моята. Ако имах време, бих се заел, но да знаехте какви грижи имам на главата…
— Сеньоре, нямам честта да ви познавам — намеси се професор Ломбарди. — Тук обикновено се събира цветът на духовния Рим и вашето присъствие сега за мен е една приятна изненада. Как така изведнъж се появихте в нашите води? Изглежда идвате от чужбина, защото сеньора Констанца Ломбарди познава всички…
— Вашата статия, уважаеми сеньоре, е цяло откровение за нас — прекъсна съпруга си със змийски поглед благородното майчино сърце. — Не мислете, че ви лаская. Това не е в нравите на нашия кардиналски род. Разберете ме добре. Аз имам сериозни основания да говоря така. А ние обикновено говорим откровено. Вие виждате, че Вероника, все пак, не може да намери изход, при цялото й възхищение от творчеството на Франсуа Леоне. Аз също успях да хвърля око на статията ви. И считам, че у вас има нещо решително ново, макар и старо като света. Аз подозирам, че отец Сагитиниус не може да няма пръст в тази работа. А може би и самият папа. Простете ми, сеньоре, че говоря така откровено, бих била учудена, ако една толкова категорична статия в папския вестник не е координирана с мнението на Безпогрешния… Вие имате стил на изкуствовед, но гласът на светата вяра тръби през вашите уста. Простете още веднъж за любопитството, но имате ли, наистина, някакви пълномощия от най-горе?
— Има такова нещо, сеньора. Но, струва ми се, по този въпрос е още рано да се говори. Знаете ли, някои обстоятелства… Очакват се известни промени… Може би ще се измени чувствително и отношението по проблема за някои стари владения на Светата Църква… Просто досегашният либерализъм…
— Владения?… Какво искате да кажете?
— А, нищо определено, сеньора… Някакви слухове…
Констанца Ломбарди пребледня цялата, а после потъна в пот.
— Аз исках да довърша за случая Франсуа Леоне, сеньоре… Вие го утвърждавате по един изключително неочакван начин. Законите на светата вяра не могат да се разклащат. Вие по удивителен начин ни обяснихте, че всъщност в картините на този художник няма нищо противно на Христовия Дух. Вашите философски и духовни размишления потресоха Вероника: тя не се и надяваше, че на въпроса може да се погледне и от тази страна — и то от най-отговорно място.
— Италианската култура, сеньора, винаги се е съобразявала със светите канони на църквата. Изключенията са едно недоразумение…
— Ах, сеньоре! Уважаеми доктор Ариени! Какво не бих дала да убедите съпруга ми в тази вечна истина! От душа и сърце желая да поспорите с него. Въобще, чувствувайте се винаги поканен у нас!
— Вижте какво, уважаема Констанца Бочерини — намеси се пак професор Ломбарди, — аз сега нямам намерение да уморявам нашия гост със спорове по най-неразрешимите проблеми на света. Пък и другите гости вече трябва да почуствуват нашето внимание. Що се отнася до поканата на съпругата ми, сеньоре, аз се солидаризирам с нея напълно. Говоря ви откровено: идвайте колкото ви е възможно по-често.
— Благодаря ви, почтени сеньори. Не зная доколко ще ми бъде възможно да ви гостувам пак. Аз съм ужасно зает човек. Договори, срещи, симпозиуми, пътувания, въобще… А, може би, вие някой път ще ми погостувате? Апропо…, знаете ли, сеньори, аз искам да купя някой старинен дворец в околностите на Рим. Аз съм се откъснал от обществото през последните години. Нашият дворец, където отраснах, е нещо наистина импозантно, но аз искам да оставя в него на спокойствие моите родители да прекарат старините си. Аз има да уреждам маса приеми, пък имам и някои църковни планове, та… Бихте ли ми съдействували? Вие познавате най-добре Рим. Държа да направя покупката незабавно, независимо от цената.
— С удоволствие, сеньоре! — усмихна се сдържано кардиналската издънка, но от очите й изскочиха такива снопове искри, че едва не подпалиха госта и завесата зад него…
„Гад такава мръсна! — чу сеньор Клаудио Ариени мисълта на професора, посветена на неговата съпруга во Христе. — Сега ти се падна вече най-голямата риба. Хайде, хвърляй мрежите и я лови! Вероника е вече на 25, а кардиналската къща може всеки момент да те изхрачи, без да й мигне окото…“