Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Как хубаво ви светнаха очите, сестра, когато казахте, че го предпочитате…
— Вие сте ужасен, ужасен, сеньоре! Сатаната е постоянно във вашите мисли, внимавайте! Затова не обичам тоя чужденец Туинсън — той ви влияе. Вие бяхте друг човек, господин професоре!
— Нищо, нищо, сестра Лондина… Аз съвсем не исках да кажа това, което си помислихте. Аз просто направих проба, да видя какво ще си помислите… Народът, който е много проклет, казва: „Който се брани от мухи, на него най-много налитат“… Хайде, не се сърдете. Кажете, сестра, какво мислите за Франсуа Леоне, обича ли той нашата Вероника?
— Ужасно влюбен е, сеньоре. За никого не е тайна, че французинът Франсуа Леоне рисува едва от половин година насам. Преди това никога не е рисувал. Първата му картина всички я помним…
— Да! Удивителен, удивителен, странен случай… Да нарисуваш човека, преди въобще да си го срещал…
— Той не продава портрета на сеньоритата на никаква цена. Той му се моли като на Богородицата, сеньоре — над леглото му е. И оттогава, като зарисува — няма спиране. Денонощно работи. Обича я, господин Ломбарди, до побъркване я обича. И ние разбираме от някои работи… Пък кой ли не знае вече…
— Вие изведнъж застанахте на други позиции, сестра Лондина. На какво може да се дължи това?
— Вие знаете. Отец Сагитиниус счита, че не е изключено картините на Франсуа Леоне да са от Бога.
— А вие какво считате?
— Ние нямаме право да считаме. Има си кой да счита заради нас.
— Аха, изплю камъчето!
— Вие ме обиждате, господине. Ако не ме беше изпратил тук самият отец Сагитиниус да спасявам душата на Вероника Ломбарди, нямаше да остана повече нито минута! Даже сеньората се държи с мене по-добре, отколкото вие…
— Откъде да знаеш, мила Лонди, може пък аз да съм изпратен от самия Господ да ти спасявам на тебе душата…
— Нечестивец сте вие, сеньоре! Не ме гледайте така! Аз ви зная като почтен човек.
— Никак не те гледам, Лондина, просто аз те обичам като човек, защото имаш добро сърце. Ти пак виждаш в другия неща, които всъщност ги няма. А човек вижда само това, което се намира у самия него… Ако вие бяхте лишена от плът, никога нямаше да я виждате у другите. С какво се занимават старите дами? Само с осъждане на плътта у другите. Знаете ли как се нарича това на езика на психиатрията? Чувала ли сте понятието психически онанизъм? Не допускате ли, че забраните на религията са особена форма за генериране на психическия онанизъм? Не знаете ли, че оргазмът у религиозните и моралистите се изтегля в мозъка и човек го преживява именно когато има кого да съди? Какво разбирате вие от всичко това? Превърнали сте природата в дявол и го гоните постоянно, а всъщност денонощно се сношавате със самия него в собствения си мозък, като му давате право да съди и да клюкарствува!
— Ах, ето накъде биете вие! Показахте ли си най-сетне зъбите! Аз нищо не разбирам от този куп мръсотии, които изтърсихте, но отец Сагитиниус ще ви отговори! И ще ви отговори, ще видите! Не случайно е завършил девет факултета. Той и психиатрия е завършил! Не можете да му се хванете на малкото пръстче! И ако искате да знаете, той има големи шансове да…
— Да стане папа, нали? Тежко и горко тогава на всички ни! Ако и той е такъв страхопъзльо пред дявола като вас…
— Вие искате да ме изпъдите, сеньоре, виждам го! Не искате да влияя на сеньорината. Кажете ми го направо, защо ще ме измъчвате. Аз по-скоро бих предпочела да издържам на характера на сеньората, отколкото на вашите „добродушни“ приказки! О, ако сеньората, при нейните връзки с папата, беше от „Исус с Тръните“, а не от „Исус със Страшния…“
Професор Ломбарди се изсмя така гръмко и неудържимо, че сестра Лондина видя съвсем ясно адските пламъци, които излязоха от неговата гнусоречива уста…
— И ние знаем пословици, сеньоре — каза тя с лъснали от напрежение очи и се прекръсти: — Колкото си прав, толкоз да си здрав!
— Охо, и клетви значи разрешава вашият орден! Е, няма що, хубави тръни има тая разновидност на Исус…
В този момент Вероника излезе с просветлено лице от стаите на майка си. Сестра Лондина изтича към нея и разплакана я прегърна.
— Госпожице — поклони се един от току що влезлите камериери. — Още един вестник за вас. Папският орган. Изпращат ви го от Министерството на културата.
5.
— Да се надяваме, че с Божия помощ мълчанието на курията за тази изложба ще бъде преодоляно — смирено каза Клаудио Ариени, новият главен съветник на министъра на културата.