Последният патриот

Закапа дъжд и Дод вдигна яката на якето си. Тъкмо се чудеше дали да не влезе в някое от кафенетата край парка „Монсо“, когато клетъчният телефон с предплатена карта, който беше купил сутринта, започна да вибрира.

— Да — обади се той.

Дълбокият глас на шейх Омар се чуваше така ясно, сякаш арабинът седеше на пейката до него.

— Как вървят нещата във Версай?

— Не толкова зле, колкото в Лувъра.

След паролата за разпознаване Омар попита:

— Самолетът излетя ли навреме?

— Не — отговори Дод. — Всъщност излетя по-рано. Преди да са се качили всички пътници.

Омар замълча, но Дод можеше да усети гнева, който се надигаше в духовника, макар че ги деляха близо шест хиляди и петстотин километра.

— Разкажи ми какво стана — каза накрая шейхът.

Дод го информира за случилото се, като си служеше с двусмислени думи и изрази, които не биха разшифровали и най-съвършените подслушвателни устройства на американското правителство. И двамата използваха евтини мобилни телефони, закупени единствено за този разговор, но ако Агенцията за национална сигурност имаше гласовата му спектограма и подслушвателната система „Ешелон“ я разпознаеше, от еднократните телефони нямаше да има голяма полза.

— Трябва да направим резервация за всички пътници, изпуснали полета, възможно по-скоро — заяви Омар.

— За същата авиокомпания или този път да наемем чартърен самолет, както предложих в началото?

Духовникът се поколеба за миг, но отстъпи.

— Да, чудесно, само се погрижи всички пътници да стигнат до местоназначението си.

— Разбрано — каза Дод. — Нещо друго?

— Да — отвърна шейхът, като че ли току-що се беше сетил. — Спомена за един човек, който бързал за излетелия самолет.

— Да, с него имаше една жена. Да се погрижа ли и за тях?

— Не знам — отвърна Омар. — Сам решавай, но ако ги видиш отново, дръж се с тях като с ВИП клиенти.

— Разбрано — Дод стана от пейката. — Ще ги уредя за следващия полет.

Той приключи разговора, извади батерията и СИМ-картата от телефона и го счупи на няколко парчета, които изхвърли в отводнителните канали на излизане от парка.

Дод беше получил инструкциите. Трябваше да намери Антъни Никълс и да довърши работата. Ако мъжът и жената, които видя край кафето, отново се изправеха на пътя му, щеше да убие и тях. Но този път щеше да го направи, както той си знаеше.