Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Усилията на Англия да впрегне балканските страни в един отбранителен или неутрален пакт претърпяват пълен крах. В средата на декември 1939 г. Форийн офис изпраща предупреждение до своите дипломати в чужбина, че усилията вече не са насочени към Балканско съглашение.140 На 10 декември 1939 г. цар Борис пише писмо до своя тъст, в което изразява притеснението си от съветското настъпление на север и опасенията си от евентуалното му насочване на юг. Царят разсъждава и върху позицията на Турция, която може да повлияе на военния конфликт. Той пише, че България със своя неутралитет преследва своите цели по мирен път.141

Българското правителство се ориентира към установяване на „изгодни стопански отношения със СССР“. На 11 декември в София се подписва спогодба за редовни въздушни съобщения между Москва и София. На 5 януари 1940 г. в Москва е сключен договор за мореплаване и търговия, и клирингово споразумение за „стокообмен и плащания между България и СССР“. Тези споразумения имат „изключително благоприятно отражение върху българското стопанство“. Разширяват се и културните връзки, но правителството се опитва да ги ограничи.142 Една от мерките, които се предприемат за контролиране на русофилските настроения, е забраната на аплодисментите при гледане на съветски филми в кината, а собствениците на последните са заплашени, че ще им бъдат затваряни салоните.143

В началото на 1940 г. в София идва на посещение главният секретар на Министерството на външните работи на Турция Менеменджиоглу. Той има среща с българския външен министър Кьосеиванов. Резултатът е положителен за двете страни, защото както пише Л. Петров: „Постигнато е съгласие по два важни въпроса: 1) за необходимостта от поддържането на мира на Балканите; 2) за признаването и запазването на неутралитета, провъзгласен от българското правителство и строгото му спазване.“144 В началото на февруари в Белград се открива последната конференция на Балканския пакт. На път за Белград Сарачоглу минава през София и във влака разговаря с Кьосеиванов. На конференцията Гафенку демонстрира готовност за разбирателство с България, но неговото желание е претенциите на България да се обсъдят след края на войната, защото в момента могат да се активизират и претенциите на Унгария и СССР.145 На 21 декември 1939 г. Андро Лулчев, брат на окултиста Любомир Лулчев, му съобщава, че Кьосеиванов си е подал оставката непосредствено преди парламентарните избори за XXV ОНС.146 Те се провеждат през декември 1939 г. — януари 1940 г., като опозицията претърпява поражение, а правителственото мнозинство се стабилизира. „Депресирани от изборния неуспех, опозиционните дейци съзнават, че внушителното правителствено мнозинство в парламента разчиства пътя за окончателното присъединяване на България към фашисткия блок.“147 Лулчев пише в своя дневник, че на 11 февруари се среща с царя, с който дискутират кой да наследи Кьосеиванов на министър-председателското място. Последователят на Дънов посочва кандидатурата за бъдещия ръководител на кабинета, като заявява на монарха следното: „Турете Филов, та кой как иска да бъде англофилов и германофилов.“ Царят почна да се смее. „Това не ми е дошло на ума, но това, което ми говорите, ще го мисля.“148 Съпругата на Богдан Филов — Евдокия, също води дневник. За промяната през февруари 1940 г. тя пише, че на 14 февруари арх. Севов завежда нейния съпруг в двореца, където царят го натоварва с мисията да състави кабинет. На следния ден Филов е готов с листата, а на 16 февруари указите са подписани.149 В том III от „История на България“ от 1964 г. четем, че на 15 февруари 1940 г., след проведените парламентарни избори, цар Борис III „повиква на власт своя послушен слуга проф. Богдан Филов.“150 А в том II от „История на България“ от 1955 г., се дава още по-крайна оценка: „За германската агентура начело с цар Борис не оставаше друго, освен да подготви въвличането на България във войната на хитлеристка страна, прикривайки своята измяна с декларация за миролюбива и неутрална политика и приятелски отношения със Съветския съюз.“151 Според Пашанко Димитров, една от причините, довели до смяната на Кьосеиванов с Филов е, че Кьосеиванов искал да отстрани от правителството Иван Багрянов, приближен на царя и много близък с княгиня Евдокия. А друга причина, пак според П. Димитров, е необходимостта от по-голямо сближение с Германия, а Кьосеиванов бил повече за Западните сили.152 Стефан Груев пише, че през февруари 1940 г. в двореца Врана Кьосеиванов и царят се спречкват, както никога дотогава. Кьосеиванов реагира бурно, а царят крещи: „Вие забравяте с кого говорите!“153 Пашанко Димитров също пише за скандал между двамата през февруари 1940 г. Вероятно царят е казал, че с Кьосеиванов се разбират по външната политика, но по вътрешната не стигат до консенсус.154 Двамата царски историографи са на едно и също мнение за това, че има сериозен разрив през февруари между царя и министър-председателя, но не го свързват с подаването на оставката. Според първия Кьосеивановата оставка е депозирана писмено, ден преди изборите за XXV ОНС, а според втория тя е подадена през февруари 1940 г., когато избухва разпрата между царя и министър-председателя. По-вероятна е версията, че Кьосеиванов си подава оставката в навечерието на изборите, т.е. през декември 1939 г.