Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Джини — обясни Рон. — Тя иначе не е така плаха, обикновено не можеш да й затвориш устата…
Изкачиха се още два етажа и стигнаха пред врата с олющена боя и малка табелка, на която пишеше „Стаята на Роналд“.
Хари влезе, като леко докосна с глава снишаващия се таван, и запримигва. Имаше чувството, че се намира в пещ: почти всичко в стаята на Рон беше яркооранжево — и покривката на леглото, и стените, дори таванът. Чак тогава Хари осъзна, че старите тапети са целите покрити плътно с плакати на седем вещици и магьосници, облечени в ярко-оранжеви мантии, яхнали дръжките на метли и размахали весело ръце.
— Това любимият ти отбор по куидич ли е?
— „Чъдли Кенънс2“ — отвърна Рон и посочи оранжевата покривка на леглото с два гигантски черни инициала и едно летящо гюлле. — Девети в лигата!
Учебниците на Рон по магии бяха стоварени накуп в ъгъла до цяла камара комикси, като че ли все за „Приключенията на Мартин Мигс, Лудия мъгъл“. Магическата пръчка на Рон беше оставена до прозореца върху аквариум, пълен с попови лъжички, до който в едно петънце слънчева светлина дремеше дебелият сив плъх Скабърс.
Хари прекрачи през едно тесте саморазбъркващи се карти за игра на пода и погледна навън през малкия прозорец. Долу в полето забеляза банда гномчета да се промъкват едно по едно обратно през плета на двора. Чак тогава погледна Рон, който го наблюдаваше с известно нетърпение, сякаш чакаше за мнението му.
— Малко е тесничко тук — изпревари го Рон. — Не е като стаята ти там при мъгълите. А съм и точно под оня таласъм на тавана, който непрекъснато блъска по тръбите и пъшка…
Ала Хари се бе ухилил до уши, когато заяви:
— Това е най-хубавата къща, в която съм влизал!
Ушите на Рон пламнаха.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ВЪВ „ФЛОРИШ И БЛОТС“
Животът в „Хралупата“ нямаше нищо общо с този на „Привит Драйв“. При семейство Дърсли всичко беше прибрано и подредено, а в къщата на Уизли непрекъснато ставаха странни и неочаквани неща. Хари доста се изплаши, когато за пръв път се погледна в огледалото над камината в кухнята и то му подвикна: „Я се загащи, мърльо!“ Таласъмът на тавана започваше да вие и да мята по пода тръби, щом къщата поутихнеше, а малките експлозии от стаята на Фред и Джордж не правеха впечатление на никого. Но най-необичайното за Хари от живота при Рон не бе нито говорещото огледало, нито шумният таласъм, а фактът, че всички изглежда го харесваха.
Госпожа Уизли се грижеше за състоянието на чорапите му и му сипваше по четири пъти на всяко ядене. Господин Уизли обичаше да седи до Хари на масата, за да го обсипва с въпроси за живота му с мъгълите, например как работят техните пощи и електрическите контакти.
— Възхитително! — казваше той, когато Хари му обясняваше как се използва телефонът. — Направо гениално! Какви неща са измислили мъгълите, за да се справят и без магии!
Хари получи вест от „Хогуортс“ едно слънчево утро около седмица след пристигането си в „Хралупата“. Когато той и Рон слязоха на закуска, господин и госпожа Уизли с Джини вече седяха около кухненската маса. Щом видя Хари, момичето неволно събори купичката си с каша под масата и тя изтрополя силно. Джини като че ли имаше склонност към събаряне на предмети, когато Хари влезеше в някоя стая. Тя се мушна под масата да измъкне купичката и се появи пламтяща като огнен залез. Хари се направи, че не е забелязал нищо, седна и пое препечената филийка, която му подаде госпожа Уизли.
— Имате писма от училище — съобщи господин Уизли и връчи на Хари и Рон еднакви на вид пликове от жълтеникав пергамент с адреса, написан със зелено мастило. — Дъмбълдор вече знае къде си, Хари… на него нищо не му убягва. И вие двамата имате по едно писмо — обърна се той към Фред и Джордж, които влязоха все още по пижами.
За няколко минути се възцари тишина, докато всички четяха писмата си. В писмото на Хари му напомняха да вземе пак експрес „Хогуортс“, както обикновено от гара Кингс Крос, на първи септември. Имаше и списък на новите книги, от които щяха да учат второкурсниците през тази учебна година.
Класически заклинания (за втори курс) от Миранда Гощрук
Пътешествия с призраци от Гилдрой Локхарт
Блуждаене с бродници от Гилдрой Локхарт
Ваканция с вещици от Гилдрой Локхарт
Туризъм с тролове от Гилдрой Локхарт
Екскурзии с вампири от Гилдрой Локхарт
Скитосване с върколаци от Гилдрой Локхарт
Излети с Йети от Гилдрой Локхарт
Като изчете своя списък, Фред надникна в листа на Хари.
— Я, и на теб ти трябват всички книги на Локхарт! — учуди се той. — Новият преподавател по защита срещу Черните изкуства трябва да е негов почитател. Обзалагам се, че е някоя магьосница.
2
Кенънс — топове, гюллета (англ.) — Б.пр.