Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
През 1947 г. вече се беше заел с трудната задача да управлява нова суперсила в един хаотичен свят, но методичният му и решителен стил му помогна много и той навлезе в работата. Проблемите изникваха бързо и бяха тежки — възстановяването на Европа според плана „Маршал“, основаването на Организацията на обединените нации, борбата срещу комунизма със Закона за националната сигурност, изпълняването на социалната програма на новата Честна сделка. Мога да свърша тази работа, уверяваше се сам себе си той. По дяволите, готов съм. И ето че изневиделица нещо се беше намесило в плановете му. Сега лежеше пред него на подреденото му бюро редом до прочутата табелка С ПОДКУПИТЕ — ДОТУК.
Върху опаковъчната хартия с червени букви пишеше: ПРОЕКТ „ВЕКТИС“. ДОСТЪП — НИВО УЛТРА.
Спомни си телефонното обаждане от Лондон преди пет месеца. Беше едно от онези паметни събития, които щяха да останат завинаги запечатани в съзнанието му. Спомняше си как бе облечен онзи ден, ябълката, която ядеше, за какво си мислеше в миговете преди и след разговора с Уинстън Чърчил.
— Радвам се да ви чуя — бе казал той. — Каква изненада!
— Здравейте, господин президент. Надявам се при вас всичко да е наред.
— Едва ли може да се желае повече. Какво мога да направя за вас?
Въпреки шума по трансатлантическата линия Труман долавяше стягането в гърлото на Чърчил.
— Можете да направите много, господин президент. Намираме се в необичайна ситуация.
— Разбира се, че ще помогна, стига да е по силите ми. Това обръщение официално ли е?
— Да. Привлякоха и мен. Край южното ни крайбрежие има един малък остров. Остров Уайт.
— Чувал съм го.
— Екип археолози откри там нещо, което, честно казано, е твърде горещ картоф за нашите ръце. Находката е жизненоважна, но се опасяваме, че просто нямаме възможностите да се заемем с нея предвид условията след войната. Не можем да рискуваме да подходим неумело. В най-добрия случай това ще отвлече вниманието на обществото от належащите задачи, а в най-лошия може да доведе до национална катастрофа.
Труман си представяше как Чърчил седи наведен над телефона, а едрото му туловище едва се различава в гъстия дим от пурата.
— Защо не ми кажете какво са намерили хората ви?
Безукорният дребен президент заслуша с писалка в ръка, готов да си води записки. Не след дълго писалката беше захвърлена, а той нервно барабанеше по бюрото. Изведнъж вратовръзката започна да го стяга, а работата му се видя твърде непосилна за него. Беше смятал, че атомната бомба е неговото изпитание чрез огън. А сега като че ли се задаваше нещо още по-внушително.
Освен президента на Съединените щати, само шестима други в правителството имаха достъп до ниво Ултра — означение за свръхсекретна информация. Стотици, може би хиляди бяха чували за проекта „Манхатън“, когато бе в апогея си, но само пет-шест души бяха запознати с проект „Вектис“. Единственият човек от кабинета на Труман с достъп до ниво Ултра бе Джеймс Форестал. Труман го харесваше и му имаше абсолютно доверие. Подобно на него и той бе бизнесмен, преди да се посвети на служба на обществото. Беше секретар на ВМС по времето на Рузвелт и Труман го остави на този пост.
Форестал бе студен и взискателен работохолик, който напълно споделяше яростните антикомунистически възгледи на президента. Труман го подготвяше за по-висока позиция. След време Форестал щеше да заеме новоучредения пост секретар на отбраната и проект „Вектис“ щеше да бъде изцяло в неговата компетенция.
Разчупи аления восъчен печат на папката — древно, но ефективно средство за осигуряване на поверителност. Вътре имаше паметна записка от контраадмирал Роско Хиленкотер, също с достъп до ниво Ултра, когото Труман скоро щеше да направи първи директор на новата служба, наречена ЦРУ. Прочете записката, след което извади от папката купчината вестникарски изрезки.
„Розуел Дейли Рекърд“: ВВС ЗАЛАВЯТ ЛЕТЯЩА ЧИНИЯ В РАНЧО В РАЙОНА НА РОЗУЕЛ; на следващия ден: ГЕНЕРАЛ РЕЙМИ ОПРАЗВА ЛЕТЯЩАТА ЧИНИЯ ОТ РОЗУЕЛ. „Сакраменто Бий“: ВОЕННИТЕ РАЗКРИВАТ, ЧЕ СА НАМЕРИЛИ ЛЕТЯЩ ДИСК В РАНЧО В НЮ МЕКСИКО. Имаше още десетки други подобни заглавия от най-различни медии.