Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Странно, но час след официалното изявление на Бланчард генерал Рейми се свързал по телефона с „Юнайтед Прес“ и разказал съвсем друга история. Изобщо не ставало дума за летящ диск. Било най-обикновен метеорологичен балон с радарен рефлектор, нищо, което да заслужава толкова шум. Може ли пресата да направи снимки на останките? Вашингтон, отговорил той, е наложил затъмнение върху цялата история, но щял да види какво може да направи. Не след дълго поканил фотографи в щаба си в Тексас, които заснели обикновен метеорологичен балон, проснат на килима в кабинета му.
— Ето, господа. Заради това беше цялата шумотевица.
Седмица по-късно историята щяла да изгуби националната си популярност. В Розуел обаче упорито се говорело за странни случки в първите часове и дни след катастрофата. Твърдяло се, че военните наистина били на мястото преди пристигането на Брейзъл; имало диск, при това почти непокътнат; рано сутринта намерили пет дребни тела, които се различавали от човешките и били изследвани в базата на ВВС.
По-късно една от медицинските сестри, присъствала на аутопсиите, говорила със свой приятел от Розуел, собственик на погребално бюро, и скицирала на салфетка някакви източени същества с издължени глави и огромни очи. Военните задържали за известно време Мак Брейзъл, след което той приказвал много по-малко. През следващите дни буквално всички очевидци на катастрофата и събирането на останките сменили версията си за случилото се, били принудени напълно да замълчат или били преместени далеч от Розуел. Някои изчезнали без следа.
Труман вдигна слушалката.
— Господин президент, секретарят на флота е тук — съобщи секретарката.
— Добре, да влезе.
Форестал, спретнат мъж, чиито големи уши бяха най-характерната му черта, седна с абсолютно изправен гръб пред Труман. Всяка фибра в него издаваше някогашния банкер.
— Джим, бих искал да чуя как върви „Вектис“ — започна Труман без всякакви предисловия. Форестал нямаше нищо против — самият той не беше от многословните и предпочиташе да не си губи времето в празни приказки.
— Бих казал, че всичко върви според плана, господин президент.
— Какво е положението в Розуел?
— Бъркаме кашата точно колкото е необходимо, по моя преценка.
Труман кимна енергично.
— И аз останах със същото впечатление от вестникарските изрезки. Кажи, как момчетата от армията посрещат заповедите си от секретаря на флота? — Президентът се засмя.
— Не са особено радостни, господин президент.
— Обзалагам се, че не са! Обърнах се към подходящия човек — теб. Това вече е операция на флота, така че просто ще им се наложи да се примирят. А сега ми кажи за Невада. Как вървят нещата там?
— Грум Лейк. Посетих местността миналата седмица. Много е негостоприемна. Така нареченото езеро е пресъхнало преди векове, предполагам. И е отдалечено — на границата с опитния полигон в равнините Юка. Няма да имаме проблем с посетители, а дори някой да реши нарочно да го издири, районът е доста добре защитен географски, заобиколен е от множество хълмове и възвишения. Инженерните войски напредват много добре. Всичко се движи по график. Вече има добра писта и хангари, както и елементарни условия за персонала.
Труман сложи ръце на тила си и се отпусна, щом чу добрата новина.
— Чудесно, продължавай нататък.
— Изкопите за подземните съоръжения са завършени. Бетонът е излят и скоро ще започне работа по вентилационната система и прокарването на електричество. Уверен съм, че базата ще бъде действаща в рамките на определения срок.
Труман изглеждаше доволен. Неговият човек си беше свършил добре работата.
— Какво е да бъдеш главен изпълнител на най-секретния строителен проект в света? — попита той.
Форестал се позамисли.
— На времето построих къща в Уестчестър. Този проект е донякъде по-лесен.
Лицето на Труман се разчупи в усмивка.
— Защото този път жена ти не наднича над рамото ти, нали?
— Абсолютно правилно, сър — съвсем сериозно отговори Форестал.
Труман се наведе напред и сниши глас.
— Материалите от Англия. Още ли са на сигурно място в Мериленд?